неделя, 26 май 2013 г.

Копривщица - уроци по история и родолюбие

Копривщица е едно от любимите ми места в България - това е град с интересна история и хора, красива природа, дух и едно особено очарование, което можеш само тук да усетиш. Има магия в този град и колкото повече го опознаваш, толкова повече разбираш, че това е едно много, много специално място.

Копривщица

Ние пристигнахме в Копривщица по обяд и веднага се настанихме в  Хаджи Иванчовата къща, която се намира близо до центъра на града. В къщата е запазена автентичната атмосфера, но има и всички удобства, от които се нуждае съвременния човек. 

Хаджи Иванчовата къща
Таванът на хотелската ни стая
Хаджи Иванчо бил родом от Копривщица, търгувал в Близкия изток и Африка, човек видял и преживял много. Натрупал богатство и решил да си построи къща в Копривщица. След като къщата била построена, човекът решил да я украси подобаващо и я изрисувал отвън с красиви разголени жени-русалки, каквито може би е видял при своите пътешествия в странство. Местното общество обаче било възмутено от тези своеволия, а хаджи Иванчо се ядосал на тяхната реакция и заличил рисунките, като боядисал цялата къща в черно.  Сега разбира се, къщата не е черна, просторна, красива и удобна е.

Черешово топче в двора на Хаджи Иванчовата къща
След като се настанихме и пихме кафенце се отправихме към центъра на града. Купихме си общ билет за всички музеи в града, който бе придружен с карта и тръгнахме по калдъръмените улички. Първо посетихме Лютовата къща. 

Магазин/купчийница, тук си купихме билети за музеите
 
Лютовата къща
Петко Лютов бил богат търговец и търгувал чак в  Александрия - даже в рисунките по тавана на голямото помещение на втория етаж  могат да се забележат стените на екзотичен град, иззад които надничат камили. В Лютовата къща можете да видите плъстените килими и постелки, изработени от овча вълна, която не се тъче, а се разстила равномерно, залива се с топла вода, навива се на руло и се удря с тояги. Плъстените килими са се използвали за сватби като сватбена постеля. Всяка мома трябвало да има в чеиза си поне една такава, на която младоженците започвали да спят от първата брачна нощ.
След Лютовата къща се разходихме по тесните улички, изкачихме един хълм и се озовахме пред  църквата „Успение на пресвета Богородица“, построена с дарение от Хаджи Ненчо Палавеев. После се отправихме към Каблешковата къща, която е изключително красива. Толкова ме впечатли, че в два поредни дни влизах в нея: стоях притихнала в стаите, седях в двора, любувах се на гледките, които се откриват от тук.

Църквата „Успение на пресвета Богородица“

Каблешковата къща

Каблешковата къща
Каблешковата къща е строена по еталон на пловдивските къщи от Лулчо Каблешков, бащата на Тодор Каблешков. Още с влизането в къщата си личи, че това е бил богат дом. Качвайки се по дървените стълби на  втория етаж попадаш в просторен красиво остъклен салон с изящно дърворезбовани тавани, долапи и врати.  

Каблешковата къща, втори етаж
В Каблешковата къща
Самият Каблешков е бил изключително образован за времето си - посещавал  освен пловдивското и копривщенското класно училище и Цариградския френски лицей. Владеел е три езика, притежавал богати познания и култура и доста млад става началник на жп гарата  в Белово. През 1876 год. той е избран за председател на местния революционен комитет и дава началото на събитията около Априлското въстание. Каблешков е авторът на знаменитото „Кърваво писмо” и слага край на живота си, когато е само на 25 г. веднага след залавянето си. 
 
Ослековата къща

Ослековата къща е строена по време на Кримската война през 1856г. за богатия абаджия Ненчо Ослеков. Много красиви са външните колони, изработени от твърдо кедрово дърво, докарано чак от Ливан специално за строежа на къщата, които държат изрисувания със стенописи кьошк.  Тук освен предмети от ежедневието са показани и копривщенски женски накити и прекрасна колекция от плетени чорапи и кенета. 


Дантела кене
Кенето е вид фина дантела, изработвана върху основа от конски косми, които заздравяват дантелата, а освен това конският косъм задържа дантелата да не се огъва и да стои винаги опъната. Ненчо Ослеков  бил човек със завидно материално и обществено положение, но и родолюбив българин. Участвал  в подготовката на Априлкото въстание - в неговата къща са изработени дрехи и наметала за копривщенските въстаници и заради тази своя дейност след разгрома на въстанието е заловен и обесен.

От прозореца на Ослековата къща

Палавеевата къща

Палавеевата къща
Хаджи Ненчо Палавеев
Хаджи Ненчо Палавеев е най-крупният дарител на града, на практика всички важни обществени сгради в Копривщица са издигнати с негови средства: църква, училище, оздравителен пансион , читалище, чешми, мостове и др. Той е бил търговец от международна величина, живял дълги години в Египет и Близкия изток. Роден е през 1859 година в Копривщица и още малък е изпратен в Цариград да се учи за абаджия. Овладява обаче и търговията и още като младеж основава самостоятелно дружество, поддържащо търговски връзки с Англия. Магазина му за английски стоки бил нечувано за времето си събитие. Като далновиден човек той разбира, че най-важен е личния контакт с търговските партньори и затова говори английски, немски, руски, арабски, индийски и езиците на балканските ни съседи.  Живее в Египет, където строи палат, участва с акции в строежа на Суецкия канал, купува ценни книжа. “Благодетелят на Копривщица”, така е изписано името му върху входната порта на родната му къща. На излизане от тази къща се чувствах наистина замаяна, като че ли излизах от някакъв друг свят, от една невероятна история за уникален българин. Копривщенци не са го забравили, кръщават на него  централния си булевард, но не са много българите ( и аз също), които въобще са чували името на Ненчо Палавеев,  който може би е най-богатият и благороден българин за всички времена. Още за историята на този уникален човек можете да прочете тук.

Къщата на Димчо Дебелянов

Къщата на Димчо Дебелянов
Срещу Палавеевата къща е къщата на друг именит българин – Димчо Дебелянов. Къщата е била „къща близнак”, където са живеели семействата на бащата и чичото на поета. Още с влизането през дървената порта попадаш в красив двор с вековни борове, цветя и статуя на вечно чакащата майка, приседнала на прага, в която е  вдълбан стих:  “И в кротък унес чака тя, да дойде нейното дете”. В къщата са подредени детската люлка на Дебелянов, куфарчето му, ръкописи, снимки и писма. Тук те обзема едно лирично настроение, за което допринася и озвучителната уредба, по която върви  запис на важни факти от живота на поета и негови стихове, които познаваме от учебниците по литература.
Статуя на чакащата майка

Къщата на Георги Бенковски

Къщата на Георги Бенковски
В тази къща през 1843 г. се ражда Гаврил Хлътев (Георги Бенковски)/не знаех, че това не е неговото истинско име. Когато е на пет години, баща му умира и майка му трябва сама да изхранва семейството. За да й помогне, момчето напуска училище и започва работа като чирак. На двадесет и три години той вече се е превърнал в известен търговец, който търгува в цялата Османска империя. И докато си изкарва хляба с търговия, той обмисля начини за освобождаването на българския народ. По време на Априлското въстание Бенковски сформира легендарната Хвърковата чета. След неуспеха на  въстанието той попада на турска засада и при р. Костина в Тетевенския Балкан намира своята смърт/ в местността Костина ежегодно се прави възстановка на това събитие.
Тук е подредена експозиция за живота и дейността на Георги Бенковски, както и личната му пушка, с която е стрелял срещу турците. Къщата се намира в подножието на един стръмен хълм, на който е построен паметник на Бенковски. Поредица от стълби водят до паметника,  а от там се открива наистина прекрасна гледка към целия град.


Къщата на братя Каравелови

Това е едно от последните места, които посетихме - намира се в центъра на града, край реката. Дворът на къщата на братята Любен и Петко Каравелови е доста голям - тук се намира даже круша, която лично Любен Каравелов е засадил през 1854 г. Има три постройки: зимна къща, селскостопанска постройка и лятна къща. Тук може да се види печатарската машина, на която Любен Каравелов е печатал своите вестници, както и негови лични вещи. В друга част на къщата е подреден кът на Петко Каравелов /по-малкия брат на Любен Каравелов/, който е бил три пъти министър-председател на България, министър на финансите и един от строителите на съвременна България. Неговата дъщеря Лора е съпруга на Пейо Яворов.

Класното училище
В класното училище


В края на нашата обиколка в този чуден град заваля кротък дъждец. В такова мрачно и дъждовно време посетихме първото класно училище в Копривщица, което се намира също в центъра на града и станахме свидетели на сватба пред сградата на общината. Обаче магията на Копривщица така ме хвана, че връщайки се назад към това пътешествие не спирам да се удивявам на славните му жители. По-добър урок по история и родолюбие никога не съм имала.

4 коментара:

  1. Чудесен разказ, благодаря! Интересно, информативно и полезно, най-доброто,което съм чела за Копривщица. Повечето факти всъшност не ги знаех! И прекрасни снимки сте направили и подредили! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ви много, истината е, че Копривщица ме омагьоса, а след завръщането ми от това пътешествие имах желанието да накарам повече хора да усетят тази магия!

    ОтговорИзтриване
  3. Стойно Христов30 април 2017 г., 2:54 ч.

    Прекрасен пътепис! Добре е да се посочи, че Гаврил Груев Хлътев (Георги Бенковски) е всъщност главният организатор и вдъхновител на Априлското въстание, обявено на 20 април 1876 г. от него в Панагюрище, на 20 април 1876 г., веднага след гръмването на първата пушка в Копривщица срещу османската турска власт.

    ОтговорИзтриване