събота, 2 май 2015 г.

До връх Васильов

Връх Васильов е най-високият връх в Предбалкана - цели 1490м. Ние тръгнахме към върха с изходен пункт село Шипково, Троянско. Времето за наш късмет бе чудесно: пролетно, слънчево, зелено, ароматно и цъфтящо - истинска приказка е по тези места през пролетта.

Към Връх Васильов
За да хванете вярната посока към върха трябва да стигнете до вилна зона Крушово на село Шипково, да минете покрай недостроения военен обект и да вървите  направо без да се отклонявате от главният черен път, ще минете покрай кокетни вили и един хотел. След около 10 мин. вървене трябва стигнете до място, където пътят се разделя на три - трябва да изберете или средният или левият път.  Ние хванахме десния път, пък уж бяхме събрали достатъчно информация в интернет за маршрута и накрая се озовахме в едно дере. Повъртяхме се, поогледахме се, направихме и снимки даже. Върнахме се до главния черен път, хванахме левия път и от там продължихме да вървим напред. След около 20 мин. вървене се отделихме надясно следвайки табелата на снимката по-долу. 


Ето я табелата - намерили сме вярната посока
След табелата започна изкачване през букова гора, което ни отне около час и половина, тъй като участъка е по-стръмен. След като изкачихме гората стигнахме до огромна поляна, която беше осеяна с красиви теменужки. Продължихме направо, минахме покрай една стопанска постройка, след което започна ново сравнително по-лесно изкачване през гора. 


От тази красива теменужена поляна се виждат вече силуетите на ветрогенераторите на върха, които също могат да ви служат за ориентир. Покрай маркираната пътека можете да видите сипеи - огроомна грамада от камъни, обаче уникална и по своему красива. По време на нашата разходка благодарение на пролетта и събуждащата се природа пътят бе осеян с красиви цветя, но най-впечатляващи бяха трицветните теменужки, които сякаш ни се усмихваха. Покрай сипеите върви маркираната пътека и мъничко поточе, където можете да се разхладите, да поседнете или да се полюбувате на красивите треви и билки, които растат на воля край водата.

Сипеите
Вървейки покрай игривото поточе, което следва своя път надолу ние пък се изкачвахме нагоре и така неусетно се появиха очертания на сграда - хижа Васильов. 

Усмихнати трицветни теменужки
Билката медуница

В хижа Васильов ни посреща кучешки лай и една много гостоприемна стопанка, която се оказа пенсионирана учителка от Разград. Хапнахме в хижата, починахме си, поразговорихме се с хижарката, която предлага на туристите храна, билков чай и други напитки. След нас дойдоха още туристи и мястото се оживи. Иначе хижата работи целогодишно, през последните години е била основно ремонтирана и обновена и сега е в добро състояние. Може да се нощува, да се ползва вътрешна и външна столова, да се събират билки, боровинки, малини, къпини и ягоди.

Хижа Васильов


Хижа Васильов е изходен пункт за други интересни места
След почивка в хижата, заредени продължихме към върха, който се намира на 20-30 минути и се вижда отдалече. Имахме късмет, че времето бе прекрасно, топло и слънчево, а многобройни пухкави облачета закриваха от време на време слънцето.

На връх Васильов

Пътят на връщане е приятен, но вече се чувствахме изморени, обаче продължаваха да ни удивляват разцъфналите дървета наоколо, червената пръст по пътеката на връщане, която си остана и по обувките ни. 


В заключение може да се каже, че преходът в двете посоки с изходен и краен пункт с. Шипково е с продължителност 4-5 часа, не е труден и екстремен, а приятен. Любителите-фотографи могат да снимат на воля безброй красиви гледки и обекти и да изследват и опознават тази част от България.

1 коментар:

  1. Чудесни статии. Викат те да тръгнеш на път. :) Имаме много да преоткриваме.

    ОтговорИзтриване