Старо Стефаново - едно истинско българско съкровище

Старо Стефаново е един  от малко известните архитектурни резервати в България за разлика от Боженци, Лещен, Ковачевица, макар че и четирите села са обявени за такива още през 1982 г. Резерватът включва около 110 паметника на културата от началото и средата на 19 век. Селото се намира между Ловеч и Троян, само на 5 км от главния път за Велико Търново и Варна. 

Старо Стефаново

Старо Стефаново е едно много тихо и спокойно място и ако търсите спокойствие и почивка – това е вашето място. В близост се намират най-различни природни, културно-исторически и други забележителности, като Троян, Троянският манастир, Ловеч,  Деветашката пещера, Къкринското ханче, Априлци, Зелениковският манастир, крепостта Состра и др. Така можете да съчетаете престоя в едно непознато, но много уютно място с посещение на изброените места, които са известни и по-често посещавани.  Можете да си правите кратки разходки из околността, да се вслушвате в звука на природата наоколо и да се разхождате из тихите улички при хубаво време. 

Селото се споменава още в турските регистри от 1515 г., а в околностите му има тракийски могили. Самият архитектурен резерват включва част от селото, като най-важните обекти са църквата, селската чешма, Поповото мостче и др. Тук са снимани няколко български филма сред които и „Хайка за вълци“.

Из улиците на селото

Селото притежава едно уникално богатство – своите стари къщи, запазени във времето. Разказват, че в началото на 19 век в района върлувала чума и за да избягат от нея, жителите на малко близко разположено село се прехвърлят тук, на мястото на днешно Старо Стефаново. Те издигат красиви двуетажни къщи от дърво, камък, и високи дувари. В долната част на къщите са били разположени работилниците и дюкяните, а на горния се намирала жилищната част. Около 96 къщи в селото са обявени за паметници на културата. Майсторът, който е изписал местната църква е изографисал и фасадите на част от къщите, най-често с растителни мотиви. Другото характерно за къщите са каменните плочи, от които са направени покривите. Повечето обитаеми сгради се ползват предимно като вили, т.е. постоянно живеещите в Старо Стефаново хора са малко на брой, а има и още доста неща да се направят, за да придобие това място по-интересен за туристите вид.

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица”

За паметник на културата е обявена и местната църква „Рождество на Пресвета Богородица”, построена в периода 1880–1882 г. в двора на Иванаки Йонков - Кюркчията, един от ръководителите на Велчовата завера, след като още по време на турското робство през 1864 г. местните хора издействали ферман. Строежът е дело на Уста Генчо Кънчев от Трявна – един от най-големите майстори на българското възрожденско строителство, ученик на Кольо Фичето. Иконите в църквата са дарени от местното население, а за изографисването й средствата дошли от дарители.

В двора на църквата

В двора на църквата може да видите паметник на загиналите по бойните полета на войните за национално обединение жители от с. Стефаново, както и оръдие  от Втората световна война.

В двора на църквата е построено през 1906 г. училището "Стефан Пашев", което е затворило отдавна врати. Получаването на добро образование е било приоритет за децата от селото и техните родители. Първото училище в селото не е запазено, но е построено още през 1854 г. То се е намирало в дома на свещеника Давид, който бил игумен на Троянския манастир,  а също така последовател и куриер на Васил Левски.

Селската чешма и Дедовите къщи

Красива е и Селската чешма, строена от ловешкия майстор Марин Христов през 1830г. Чешмата била дар за селото от местния управител Хаджи Ибрям. Чешмата по-късно е преустроена, пазена и съхранявана от местните хора, както и Поповото мостче, построено през 1836 г от същия майстор. И чешмата и мостчето са в списъка с паметниците на културата и културното наследство на Старо Стефаново.

Дедовите къщи - Плевнята

Дворът на Дедовите къщи

Ние отседнахме в Дедовите къщи, където атмосферата наистина е като от едно време и стаите блестят в бяло, има доста автентични предмети и всичко е направено с много вкус. Най-голямата къща е наречена "Плевнята", защото някога се е ползвала с такова предназначение. Някои от стените й са запазени каменни, дори и в санитарните помещения, а това освен красиво интериорно решение е много практично: за повече хлад през лятото и повече топлина през зимата. 

Ако се заговорите с местните хора ще научите, че в селото идва и водещата Ани Цолова – съпругът й имал фамилна къща, има и няколко семейства англичани, заселили се тук. При нашето посещение времето беше мъгливо и дъждовно, но си обещахме да се върнем отново през лятото, за да видим това място окъпано в слънце и зеленина. Още информация и снимки от селото можете да видите  тук.
В Старо Стефаново ще останете очаровани от красивата природа и къщи, които ще ви дарят с прекрасни впечатления, стига да имате сетивата да ги видите.