четвъртък, 3 март 2016 г.

Ивановският скален манастир “Св. Архангел Михаил”

Ивановският скален  манастир “Св. Архангел Михаил” се намира на 22 километра от Русе и представлява мрежа от над 20 малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на каньона на река Русенски Лом.  Тези скални църкви  са един от деветте български паметника в листата на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Ние пътувахме по магистралата София-Русе, като след гр. Бяла има отбивка за с. Иваново. Не се влиза в самото село, минава се един жп прелез и се продържава напред, следвайки поставените табели. Накрая пристигнахме на паркинг край реката, където вече бяха дошли първите ранобудни посетители. Близо до паркинга има и магазинче за кафе и сувенири. На това място се намира главната църква  на храмовия комплекс, наречена "Света Богородица", изсечена на височина 38 метра. До нея може да се стигне по стръмни, но обезопасени стъпала или по панорамна пътека, която разкрива голяма част от красотите на природен парк "Русенски Лом".

Църквата "Света Богородица"
Качихме се по стръмните стъпала и стигнахме бързичко до църквата. По пътя спирахме за снимки, защото гледките са наистина уникални.



В църквата имаше уредник от Историческия музей в Русе, който ни разказа интересни моменти от историята на това място и насочи вниманието ни към любопитни детайли в самата църква.


Влизайки в помещението попадаш на място, изписано изцяло отвътре с библейски и евангелски сцени и образи. Сред тях са Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, Св. Йоан Кръстител с житийни сцени, Страстите Христови, изображения на Апостолите и други светци. Тези стенописи от средата на XIV век са ценни за световната история и изкуство и са своеобразен връх в развитието на средновековното българско изкуство. Част от стенописите са били повредени в миналото от земетресения, влага и др., но съхранени сега за поколенията чрез поставен специален защитен слой върху рисунките, както и стъклени маркери, отчитащи разместванията в скалите.

Тайната вечеря в църквата "Св. Богородица", изписана доста преди едноименната творба на Леонардо да Винчи
Първите отшелници са издълбали килиите си по тези места още през XII век, а стенописи от XIV век показват завидно художествено майсторство, което е  характерно за живописната школа на старата българска столица Търново. Комплекса от църкви, параклиси и манастири  в скалите се е развивал в продължение на векове. В миналото църквите били над 40, а килиите - близо 300, а в тях са живеели монаси, които са се занимавали с книжовна дейност, а вярващите отивали там на поклонение.





Царе от епохата на Второто българско царство (XII -XIV век) изпращали каменоделци да издълбаят в скалите нови храмове, а зографи да ги изпишат със свети изображения. Ктитори са били българските царе Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и др., като ктиторските им портрети са запазени. Така през X-XIV век  долината на река Русенски Лом и нейните притоци се превръщат в известен православен и книжовен център.
Търновския патриарх Йоаким І в края на своя живот се отдал на отшелничество тук, а според хроники от онова време, цар Иван Асен ІІ посетил Йоаким в скалната обител и му донесъл злато за построяването на една от манастирските църкви. Йоаким имал много последователи, дали обет за безмълвие (т. нар. монаси-исихасти), които били над осемдесет, живеели в скалите и се прехранвали с корени, горски плодове и зърнени култури. Исихазмът е религиозно учение, станало официално във Византия и България, което проповядвало, че духовно усъвършенстване на човека се постига чрез уединение и самовглъбяване.



Интересни са имената на тукашните местности и църкви: "Господев дол"- защото през отвор църквата се виждал Христовия образ; местността "Писмата" – заради запазени знаци и надписи; "Затрупаната църква" и др. Параклисът "Господев дол" е сред най-богато украсените със стенописи на Исус Христос.  В един надпис на стената се споменава, че на това място се е замонашил и бил погребан българският цар Георги Тертер (1279-1292). По стените на част монашески килии и днес могат да се видят издълбани от монасите изповеди и послания.

Към панорамната площадка
По време на турското робство светата обител Ивановски скални църкви съществува, но постепенно запада като духовен център. В скалите са си играли децата от близкото село, има и надписи върху стенописите от случайни хора, защото мястото до 80-те години на 20 век е било изоставено. Днес този уникален за цяла Европа голям културен център се посещава от хиляди туристи и поклонници.


На панорамната площадка

Посещавайки Ивановските скални църкви можеш да чуеш звуците на природата/ние чухме фазани, да се вслушаш в звука на течащата наблизо река Русенски Лом и да чуеш интересни разкази за българската история. Разкази за отшелници-монаси, царе-ктитори, зографи-стенописци, майстори-каменоделци, създали уникалното наследство от църкви, икони, стенописи,  портрети, надписи и предмети, които са повод за национална гордост. И всичко това благодарение усилията на хора с много вяра,  дух и мъдрост, достигнала и до нас през вековете.

Хубаво и много българско място, което си заслужава да видите и почувствате - подарете си това чудно пътешествие и незабравими емоции в Русенския край!

1 коментар: