Скален манастир "Св. Димитър Басарбовски"

След Ивановските скални църкви се насочихме към село Басарбово по четвъртокласен път, свързващ двете села, който е в отлично състояние. Басарбовския скален манастир  е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово, което пък се намира на 8-9 км от гр. Русе. Името на манастира идва от близкото село, а за първи път то е споменато през  1431 г. в турски данъчен регистър. Басарбовският манастир сега е действащ скален манастир, който през 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение.

Минавайки през село Басарбово и следвайки табелите за манастира ще се озовете на брега на река Русенски Лом, където ще видите белите очертания на сградите. Близо до реката, на мястото, където са намерени мощите на св. Димитър е поставена скулптура на светеца.

Дворът с кладенеца

Влизайки в манастира, се минава през красиво озеленен двор, който е отлично поддържан. В средата на двора има кладенец, изкопан от св. Димитър.  Местните хора вярват, че водата в кладенеца е лековита. 

Към скалната църква

В подножието на скалите на манастира има две помещения, а оттам по 48 стъпала, издълбани в скалите и обезопасени се стига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял Св. Димитрий. Вдясно от тази площадка е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 год., а до него се намира голямата икона на светеца, изобразен в цял ръст.

По друго каменно стълбище се стига до естествена пещера, в която е погребан монахът Хрисант. Това е човекът, който събирал помощи за възстановяване на манастира и го върнал към живот през 1937 г. Тази пещерата изпълнява ролята и на костница. В нея, както и във всички останали помещения на скалния манастир има оставени от вярващите много монети като дарение за манастира.

Пещерата на Хрисант

Легендата разказва, че св. Димитър Басарбовски бил пастир и живеел скромно в скалите на днешния манастир. Той умира тихо и незабелязано от никого през 1685 год., а река Русенски Лом отнесла тялото му.  По-късно светецът се явил в съня на една сляпа девойка, която живеела в селото и й казал къде е тялото му.  Така мощите на светеца били открити, те били нетленни и благоуханни, девойката прогледнала, а славата на светеца се разнесла из околността. Мощите били положени в местната църква, а вярващи от близо и далеч идвали на поклоние пред светеца, а той им помагал.

Св. Димитър Басарбовски

По-късно владетелят на Влахия поискал мощите на светеца да му бъдат изпратени в Букурещ и след съгласие на Вселенската Патриаршия натоварили мощите на светеца на каруца. Каруцата обаче стигнала донякъде и не искала да помръдне. Сменили конете, но и това не помогнало и така тялото на светеца било върнато в родното му място. През 1774 година, по време на една от Руско-Турските войни, след победа за Русия, генерал Пьотр Салтиков чул за Св. Димитър Басарбовски и пожелал да се поклони пред мощите му. Отново било уговорено тялото на светеца да бъде пренесено, този път в Русия. Пътят минавал през Румъния, където по това време върлувала чумната епидемия. Разказват, че когато мощите на светеца влезли в Букурещ, хората спрели да умират от чумата. Жителите на града измолили от генерала да им остави тялото на светеца. И досега мощите се намират в Букурещ, но много поклонници идват и в Басарбово. Житието на светеца можете да прочетете тук.

Денят беше слънчев и топъл, едно чудесно време за разходка навън. В манастира бе доста оживено, оказа се, че тук се извършват и много кръщенета на деца от цяла България. В малката скална църква пък беше пълно с хора, които стояха безмълвни и отправяха молба към светеца.
Този район от България съчетава в себе си много природен чар и исторически забележителности. В каменните църкви са се съхранили българската писменост и съзнание, християнски ценности и дух. Тук монасите-отшелници са преписвали книги, рисували икони и поддържали тези свети места. Вярващите носели дарове на монасите, а изписаните скални църквици им се отплащали с чудодейната си сила.

Реката, сътворила през вековете живописни очертания в скалите бе пълноводна и кротко си течеше и сякаш бързаше да се влее в Дунав. А аз се вглеждах в нейните води и усещах пролетното прераждане и събуждането на природата - в зеленината наоколо, цъфналите дървета и свежестта край реката. И се радвах, че бях на това място, точно в този момент.