неделя, 19 март 2017 г.

Скалният мост над река Вит край село Ъглен

Скалният мост над река Вит край село Ъглен, Ловешка област, наречен още „Дупката“  с право може да се нарече скален феномен. Реката с хилядолетия е пробивала пътя си и е оформила това чудно творение, чиято височината е около 10 метра. Природният феномен представлява сводеста скала - скална арка, под която преминава реката.

Скалният мост край село Ъглен



КАК ДА СТИГНЕМ ДО ТАМ?

До скалното образувание се стига за броени минути от края на селото. Ако идвате от село Дерманци (намиращо се на пътя София-Варна) на входа на село Ъглен ще преминете по автомобилен мост, а скалната арка се вижда от моста вдясно.

Автомобилният мост на входа на селото
Има два начина, по които можете да стигнете до нея: след автомобилният мост свивате вляво и се спускате надолу до реката. Минавате под моста и продължавате срещу течението още 300 - 400 метра. Вторият начин е преди моста да тръгнете по тясна пътечка вдясно (срещу течението на реката). Минавате над малък скален венец и след около 50- 100 метра се спускате до реката, откъдето се открива гледка към Дупката.

Скалният мост "Дупката"


Когато пристигнахме в с. Ъглен от двете страни на моста имаше паркирани коли на доста рибари. Преминахме моста, паркирахме колата и продължихме по улицата вдясно.

Малката пътечка встрани от пътя ни заведе на гърба на арката


Тази пътечка ни отведе до изоставен двор и една полуразрушена къща, продължихме напред и… се озовахме върху арката! Височината й е десетина метра, като горната част е леко наклонена към водата и постепенно се стеснява, докато не срещне реката.

Ето такива гледки се разкриват от арката


Поогледахме красотите наоколо, защото гледката бе наистина впечатляваща и се върнахме през автомобилния мост и поехме вдясно, а пътеката ни отведе в подножието на красиви отвесни скали.

Край скалния венец


Продължихме наляво към реката и ето, насреща ни се открои силуета на това чудно творение на природата - естествен скален мост, който се прехвърля право над водите на река Вит. Едната страна на моста се намира на сушата, а другата потъва във водите на реката, които преминават под свода на този природен феномен. Вит беше пролетно пълноводна, но кротко се бе разляла в широка долина. Всичко наоколо току що се събуждаше от зимния покой и бе зелено и спокойно, с нежния аромат на полуразцъфнали дървета, дъхави треви, ромон на река, птичи песни - истинска прелест!


СЕЛО ЪГЛЕН


Село Ъглен има над 700 жители и е известно като единственото населено място в България, което започва с буквата Ъ. Селото се намира на около 20 км от град Луковит и се  е оформило като селище покрай бреговете на река Вит.  В околностите му се намират над 20 пещери, а варовиковите скали,  чиято височина на места достига 100 м образуват впечатляваща гледка. Виещата се около селото река предлага на риболовците възможности за добър улов, съчетан с приятен излет на открито.

Река Вит




ИСТОРИЯ И ЛЕГЕНДИ

Има много легенди за създаването на селото, като една от най-известните от тях тях е описана в книгата на Христо Пацов „Въртележка“. Според нея днешните жители на селото са се преселили от село Чурек, Софийско в "Иглен града голяма", след като турците са ги гонили. Доказателства, намерени в близките пещери показват, че тези места са били заселени още от праисторически времена.

Село Ъглен


В годините на турското робство между селата Ъглен и Бежаново бродел народният закрилник Въло войвода. А легендата за Въло войвода, който закрилял бедните и онеправданите гласи, че колкото и потери да пращали да хванат смелия хайдутин, той все им се изплъзвал. Накрая самият паша повел потерята, но в края на деня изморени спрели за нощувка до едно кладенче. Като се събудили сутринта, пашата си потърсил лулата, но вместо нея намерил в дрехата си бележка от Въло войвода: „Както ти взех лулата, така ще ти взема главата“. И пашата се залостил в конака си и повече не посмял да мине през това дефиле.
Освен смел Въло войвода  бил строен и напет момък, а славата му на хубавец и смел хайдутин, защитник на слабите се носела из целия регион. Много моми въздишали по него, но той си имал изгора: овчарката Маринка от село Ъглен. Още за интересната история на Въло войвода и Маринка можете да прочетете ТУК.
По време на Руско-турската война, през лятото на 1877 год., когато турските войски отстъпвали по поречието на река Вит от обсадения от руснаците Плевен към Орхание (днешен Ботевград) минали през Ъглен. Жителите на селото обаче, уплашени от погромите на турските войски се скрили в една пещера в местността Селището. Случаен изстрел ги издал, а турците със снопи зазидали входа на пещерата и запалили снопите. Малцина успели да се спасят…

ЛИЧНОСТИ

В село Ъглен е роден писателят Трифон Кунев през 1880 г. Той е автор на стихосбирките "Песни" (1905), "Хризантеми" (1907), "Стихотворения" (1945) и др., пише също така и фейлетони. Член е на БЗНС, а след 9 септември 1944 г. минава в опозиция, като между 1944 и март 1945 г. заема поста председател на Съюза на българските писатели. Публицистиката на Трифон Кунев обаче предизвиква силното недоволство на властите и през 1946 година той е жестоко пребит  и затворен в Централния софийски затвор.
Тук през 1905 г., е роден и писателят Марин  Стаменов с творчески псевдоним Илия Волен. По-известните му произведения са „Черни угари“ (1928), „Кръстци“ (1931), „Радост в къщи“ (1942, 1955), „Диви души“ (1945), „Йов“ (1964) и др. В село Ъглен известният актьор Георги Черкелов прекарва последните 20 години от живота си - казвал, че така се спасява от съсипаната екология, шума, лошите социални контакти. Бил страстен риболовец и прекарвал с часове край река Вит.


ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ 

Ако разполагате с повече време можете да отседнете в местния хотел „Иглен“, който разполага с открит басейн, да посетите кафенето, детския кът, църквата „Свети Архангел Михаил“, да се отдадете на риболов или се разходите до средновековната крепост Ъглен и многобройните пещери по поречието на река Вит. Разбрахме, че има местни хора, които могат да ви разведат из околността и да покажат всичките й прелести.


Центъра на Ъглен


Връщайки се назад към това пътешестие сякаш виждам пред себе си картината на величественият каменен феномен, протегнал снагата си над сребристите води на река Вит.  И си помислих колко ли време е трябвало, за да изваят тези форми вятъра и водата, слънцето и леда. Скъп спомен за мен си остава спокойствието, пролетните звуци на събуждащата се и жадна за живот природа, местните хора, които се усмихват и добронамерено те поздравяват, сякаш се познавате отдавна. И цялото ми усещане бе за хармония, която трябва да се види и почувства. И се сетих за една мисъл на велия Булгаков: "Щастието е като здравето, когато го имаш, не го забелязваш".


1 коментар:

  1. Може да се тръгне и покрай реката(в посока към с.Садовец)Мястото е малко диво,но много живописно,има красиви каньони

    ОтговорИзтриване