Велинград - гостоприемен, зелен, усмихнат

В началото на пролетта пътуването ми до Велинград бе истински вълнуващо след дългата и студена зима. Не бях посещавала Велинград, а представата ми за този град бе свързана с красива природа и изобилие от минерални извори. Това, което преживях надхвърли очакванията ми, а градът се оказа гостоприемен, зелен и усмихнат.
Велинград е разположен в живописната Чепинската котловина в Западните Родопи,  на 81 км от Пловдив, 130 км от София и на 196 км от Смолян. Той е известен като един от големите балнеологични курорти в България, а през 2008 г. е обявен за СПА столица на Балканите. Минералните извори са оказали влияние върху развитието на района от дълбока древност, а археологически разкопки свидетелстват за построените тук римски бани, посещавани от височайши князе и царе през Средновековието.

Клептуза

Днешният Велинград е създаден през 1948 г. от сливането на три села – Лъджене, Чепино и Каменица. Лъджене е централният квартал на Велинград, някога е бил феодален чифлик, около който, поради наличието на минералните извори се е създало селище. Името му произхожда от думата „Лъджа“ – баня. Районът е обитаван от тракийски племена през 6 – 5 век пр.н., като най-трайни са следите от племето беси.

Смята се, че по тези земи някога е живял Орфей. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидид, както и откритите могили, некрополи, стени от селища и крепости и др. През 46 г. римляните завладели Родопите и така започва трако-римски период, който продължава до идването на славяните. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на Маламир.

Туризъм

Голямото богатство на района са разбира се водните ресурси – реки, карстови и минерални извори, които са предпоставка за развитие на туризма. Множеството бистри планински потоци и рекички се обединяват в Чепинската река. Известни са около 80 извора с температура на водата между 28 и 86 градуса. Тук има много санаториуми, лечебници, модерни СПА центрове и хотели, които предлагат разнообразни СПА и лечебни процедури с минерална вода.

Клептуза

Голямата забележителност и символ на Велинград е Клептуза, най-големият карстов извор в България - над 500 л вода извират всяка секунда. Част от тази вода се използва за водоснабдяване на града, а друга част пълни двете изкуствени езера, които са любимо място за разходка на гостите и жителите на Велинград. На бреговете им има няколко заведения, а във водата могат да се карат водни колела. Тук във въздуха се усеща аромат на борова смола, носеща се от вековни дървета черен бор, разпръснати в цялата местност. А водата в езерото е бистра като сълза и не променя температурата си нито през лятото, нито през зимата, като според местните хора това са сълзите на красивата девойка Клепна, чието име носи езерото. Легендата, като всяка приказна история  е интересна и увлекателна и, разбира се, става дума за любов – невинна, истинска, чиста, неподправена любов. Историята е свързана с най-красивата и умна мома в околността, която се казвала Клепна. Като всяко младо момиче и тя имала своята красива споделена любов с един момък, а двамата влюбени се срещали в близката гора. Дошло време, когато родителите на момичето решили да я задомят и я дадат на богат големец от съседното село, но девойката не искала да се омъжи за него. Клепна решила да избяга при своя любим, който бил готов да я отведе далеч, за да са заедно. За да отиде при него обаче, тя трябвало да мине през гората. За зла участ  когато девойката вървяла през гората от там минали и османски потери, които забелязали красотата на девойката. Подгонили я, тя решила да се скрие, но късметът не бил на нейна страна. Малко преди да я заловят тя се помолила на Господ:  по – добре земята да я погълне, отколкото да попадне в ръцете на преследвачите си. Господ чул молбата й, Земята се разцепила и Клепна потънала в нея. Щом се скрила от погледа на турците, от земята бликнала вода и удавила нейните преследвачи. Водата още си тече, а езерото Клептуза е все така красиво, като красивата девойка Клепна.

Традиционни местни носии

Историческия музей

Не пропускайте да посетите музея във Велинград - ще научите много за местния бит, нрави, история. Началото на музейното дело тук е поставено през 1909 г. от Христо Масларов. През следващите години са събрани много свидетелства за миналото на този район и на тази основа през 1952 г. се създава днешният Исторически музей. Оформени са отдели по археология, възраждане и етнография, нова и най-нова история и художествен отдел.

Вела Пеева

В музея са експонирани археологически находки, предмети от бита, носии, икони, книги, лични вещи и архиви на известни личности, снимки и документи. Тук е родена партизанката Вела Пеева, на чието име е наречен градът от тогавашната власт. Тук са родени оперният певец Николай Гяуров, бившите вицепрезиденти на Република България  Атанас Семерджиев и Маргарита Попова, ски бегача Иван Лебанов, журналистката Нери Терзиева, волейболиста Димо Тонев и др. Тук бях изненадана от прекрасна изложба на великденски  яйца, изписани с восъчна техника. От музея можете да си купите и писалка, с която да опитате как се изрисуват яйцата, както и инструкция за етапите, през които да преминете, за да получите нещо близко до резултата по-долу.

Писани яйца от залите на Историческия музей във Велинград

Експозиция, посветена на Николай Гяуров

Други забележителности

На територията на Велинград, в местността "Маркови скали", която се намира източно от Клептуза, се пресичат 24 меридиан и 42 паралел и това е единствената им пресечна точка в България. Такива пресечни точки се срещат много рядко в населени места, а комбинацията на цифрите прави това явление още по интересно.

Близо до Велинград се намира местността Юндола - обширна седловинна поляна между Рила и Родопи, популярен курорт и изходен пункт за туристически маршрути.

На 15 км от Велинград се намира село Дорково с крепостта Цепина и Плиоценския парк, където могат да се видят останки от праисторически животни, включително и огромен мастодонт.

Велинград

На връщане, на изхода на Велинград видяхме тенолинейката, която тръгва от Септември и стига до Добринище. Помислих си, че ще е страхотно преживяване да направим планинско приключение с това красиво влакче следващия път, когато посетим района.

За мен Велинград е от тези места, които човек след като открие, иска да се върне отново, защото природните и исторически забележителности са много и няма как да бъдат видяни всички при едно посещение. Това, което може да се направи обаче, е просто да се започне обмислянето и чертаенето на маршрут в тази прекрасна част на България!