неделя, 16 април 2017 г.

Преображенският манастир "Свето Преображение Господне"

Преображенският манастир е един от големите български манастири, основан по времето на Втората българска държава. Той играе важна роля в духовния живот на българската столица Велико Търново през 14 век, а възникването му се свързва със Сара - втората жена на цар Иван-Александър и сина им цар Иван Шишман, които даряват средства за него. От скалната тераса, на която е разположен се открива прекрасна гледка към отсрещния манастир "Света Троица".
Преображенският манастир




Манастирът е разположен по поречието на река Янтра, на 7 км от Велико Търново, в гористия пролом Дервента, под пещерите на скалния венец на Беляковското плато. Ние тръгнахме от с. Хотница и през с. Самоводене пристигнахме сравнително бързо. Имаше доста хора в двора, дошли да се поклонят точно тук на Великден и усетят празничната атмосфера на това място.

История
Първоначално манастирът бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение, като старите сгради били разрушени и изоставени по време на завладяването на Търново в края на 14 в. На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който става игумен на манастира. Строителството в Преображенския манастир продължава до 1863 г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат ново крило с малка гостна, построен е големият вход, камбанарията с часовника и малката църква „Благовещение“. 

В западната част на манастирския комплекс е издигната камбанария със седем камбани, един от най-хубавите звънарници, създадени от майстор Колю Фичето. 

Звънарника
След Освобождението са построени и някои нови постройки, при което Преображенският манастир добива вида, в който го познаваме днес. Манастирът напомня на средновековните манастири-крепости, защото красивите каменни сгради оформят правоъгълен двор, застлан с калдъръм, засенчен от дървета и стари асми. Понастоящем Преображенският манастир е постоянно действащ мъжки манастир.

В двора на манастира

По време на борбите за национално освобождение тук е бил един от главните революционни центрове в региона - тук са намирали убежище Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев и др. В манастира се замонашва сподвижникът на Васил Левски – отец Матей Преображенски, а самият Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. През годините на Руско-турската война манастирът е превърнат в болница.
След Освобождението руският император Александър ІІ дарил 750-килограмова камбана на манастира в знак на благодарност за помощта, оказана от монасите на ранените руски войници. А руските войни подаряват на манастира полюлеи и богослужебни книги за храма.

През 1977 г. Българският червен кръст поставя паметен знак за военната болница в двора на манастира.

Стенописите
Вътрешните и външните стени на храма са украсени с красиви стенописи в периода 1849 – 1851 г. от Захарий Зограф: храмовата икона „Преображение Господне“ с автограф от своя автор, иконата на св.св. Кирил и Методий, автопортретът на Захарий Зограф и др. 

Интерес сред посетителите има към голямата сцена на „Страшният съд“ на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките – в селски народни носии. 



Колелото на живота
На външната олтарна стена можете да видите прочутото „Колело на живота“, което познаваме от учебниците, което третира в религиозно-философски аспект развитието на човешкия живот. В него Захари Зограф изобразява два сценария, по които човек може да изживее живота си:

Колелото на живота
  • Във външния кръг са изографисани нещата, които човек обикновено иска да постигне бързо и лесно: кесията - символ на парите, и скиптъра - символ на властта. И общо взето до към 35 години това нещо може да се постигне, след което кесията и скиптърът изчезват, любовта също я няма и лека полека човек пропада и накрая го изяжда една ламя. Тоест в целия кръговрат на живота си човек няма спокойствие.
  • Вторият кръг, по който Захари Зограф и монасите препоръчват да върви човешкият път, е духовният. Децата (Пролет) да се радват на живота, да учат. Младите мъже (Лято) да сеят, да работят и да хвърлят усилия за усъвършенстване. Към 40–45 години (Есен), човек бере плодовете на това, което е посял. И когато е много възрастен (Зима) седи с благо усмихното лице пред огъня и се топли. Тогава нито смъртта, нито миналото могат да го уплашат, защото е постигнал своята хармония.
Цар Фердинанд

Стефан Цанев в книгата си "Български хроники" е събрал спомени на очевидци, свързани с паметни дати от нашата история. Според тях на 22 септември 1908 год. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново, Фердинанд прочита прокламацията за провъзгласяване на независимостта, а Търновският митрополит надява на главата му царската корона. След като се снима с народа, за да увековечи това събитие, с файтони царската свита отива в Преображенския манастир.  Там имало скромна трапеза, като най-хубавото ястие било български гювеч и една бутилка стогодишно вино "Токай", която царят, по случай знаменития ден, поискал да бъде изпита. 

Гостната с портрета на Фердинанд
По-късно Фердинанд става чест гост на манастира, където провежда и доста важни срещи. Имало специални покои за него, някои от мебелите са запазени и до днес. Преображенският манастир бил едно от най-любимите места на царя за размисъл и уединение и той полагал много грижи за неговото благоустрояване: през 1911 г. лично донася динамо, с което да се електрифицират манастирските сгради. В Преображенския манастир са били възпитавани децата на цар Фердинанд: Борис III и принц Кирил. 

Чудеса
На 6 юли 1991 година от скалите над манастира се откъсва огромен камък, полита със страшна сила надолу и пада в двора, близо до църквата, разцепен по чуден начин на две и минава от двете й страни без да я повреди. За щастие няма жертви, а църквата е запазена сякаш от невидима сила. Част от тази паднала скала видяхме и ние, тя си стои там.

Камбанарията с часовника и падналия камък
Много от историите, които написах в тази статия научих от игумена на манастира отец Георги в интересен разговор на красивия чардак, от който се откриват чудни гледки към околността. Разбрах също, че монасите тук приготвят непознатата за мен подправка самардала, която расте в околностите на манастира. Тъй като бе Великден я опитах върху яйце и останах очарована от прекрасния аромат.

Преображенският манастир е не само духовен център, но и забележителност със специално място в нашата история. Въпреки, че част от сградите са ремонтирани има още много работа, за да бъдат реставрирани и разкрият цялото си величие, красота и бъдат запазени за идните поколения. 
На тръгване се обърнах, за да запечатам спомена за това чудно място и го видях огреяно от пролетното слънце, обгърнато в зеленина и високи отвесни скали. Така остана в спомените ми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар