понеделник, 17 април 2017 г.

Петропавловският манастир

Петропавловският манастир „Св. св. Петър и Павел“ е протегнал снага над високите и непристъпни скали на Арбанашкото плато и се намира на 3 км от град Лясковец и на 10 км от град Велико Търново. Отдалеч силуетът на манастира напомня средновековен замък, а от широката му тераса се разкрива красива гледка към Дунавската равнина и възвишенията на Еленския балкан.

Петропавловския манастир "Св.св. Петър и Павел"





До манастира се стига лесно от Лясковец, от където тръгва добре асфалтиран път, който се вие нагоре и води до манастирските порти. Когато пристигнахме на това свято място ръмеше кротък пролетен дъждец. Бухналата зеленина и лекият ветрец създаваха усещането за една свежест, която заедно с любопитството ми към това място ме караха да поема бързичко към двора на манастира.

Пред манастирските порти

История
Петропавловският (наричан още Лясковски манастир) е изграден още по време на Втората българска държава. Той е един от 14-те манастира изградени около Търново по това време и според легендата е построен по времето на братята Асен и Петър, на място където някога е имало крепост.

В тази стара крепост е подготвено въстанието през 1185 г. за освобождението на България от византийско иго, а Асеневци построяват манастира в знак на благодарност, че въстанието е успешно. След падането на България под турско робство, манастира е неколкотратно разрушаван и изграждан отново.

През 60-те години на 17 век управлението на манастира преминава в гръцки ръце, като българските монаси били изгонени. След борбите за църковната свобода на свой ред гръцките монаси били изгонени от манастира. През 18 век Петропавловският манастир поддържа връзка с руските православни манастири, като доказателство за това е подареното от руския император Петър Велики позлатено евангелие, което сега се намира в Църковния музей в София.



По време на турското робство, Петропавловският манастир взима активно участие в освободителната борба, като зад манастирските стени се организират няколко революционни буни, което се обяснява както с неговата близост до старата столица Велико Търново, така и с трудната му достъпност. В манастира са намирали убежище и апостолите на Великотърновския революционен окръг Васил Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов и Бачо Киро. Тук през 1874 г. митрополит Иларион Макариополски отваря първата българска семинария, а за неин управител е назначен епископ Климент (Васил Друмев).

При управлението на Стамболов манастира е превърнат в лудница и после в затвор, в който е заточен митрополит Климент. От 1902 до 1912 г. манастира е превърнат в приют за душевно болни. Година по-късно земетресение разрушава манастирската църква, източното крило и още няколко постройки. Оцеляват само новите сгради на семинарията, градени от дряновския майстор Уста Маню, които и до днес са запазили автентичния си вид.

Между 1918 и 1922 г. в манастира се заселили 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастира става девически. През 1947 г. митрополит Софроний възстановява монашеското девическо братство.

Настояще
Днес Петропавловският девически манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Влизайки в манастирският двор останах приятно изненадана от много добре подредените и поддържани цветни лехи, които гостоприемно те канят да влезеш и се насладиш на спокойствие и уют.


Най-забележителният строеж на манастира, който се откроява отдалеч, е неговата 31 – метрова камбанария.


Камбанарията


В манастира освен кулата и главната църква "Св.Св. Петър и Павел" има и два параклиса - "Покров Богородичен" и "Света Троица". Последният е служел като езически олтар на римски гарнизон, тъй като на това място през 2в. е имало римски кастел.


Прекрачвам прага на малкият параклис "Света Троица", където братята Асен и Петър дават клетва, че ще освободят народа си от визайтийците и ще построят манастир в прослава на свободата. Така и става и затова според поверието, ако запишеш на хартийка желание и успееш да го напъхаш между камъните, то ще се сбъдне. Стотици хора преди мен бяха споделили тук, в усамотение своите най-съкровени желания, мечти, болки, направих го и аз. А думите от надписа до светата обител "Мен не ме докосна меч и робство, ни огън и земетръс. Била съм и ще продължавам да съм дух и опора на християните." ме изпълниха с надежда.

Параклис "Света Троица"
На тръгване си мислех, че въпреки превратностите в историята, днес манастирът е в прекрасно състояние, най-вероятно благодарение на усилията на много хора. Разбрах, че след дълго прекъсване е възстановена и традицията за честване на Деня на светите апостoли Петър и Павел с провеждане на народен събор "Хоро се вие край манастира". Привлечени от красивата природа и интересната история все повече хора посещават това място, радвам се, че и аз бях тук и усетих неговата атмосфера.

Няма коментари:

Публикуване на коментар