петък, 12 май 2017 г.

Град Елена - красив и древен

Красивият старопланински град Елена се намира в полите на гористия Еленски балкан - на 38 км от Велико Търново, на 215 км от Варна и 280 км. През последните години Еленския Балкан стана известен със своята съхранена и красива природа, богата история, запазени традиции. И ето ни нас на път за Елена в този свеж пролетен ден.

Из уличките на Елена







Влизайки в града те хваща възрожденската атмосфера на старите къщи, а тесните калдъръмени улички сякаш разказват за едни отминали времена. Харесвам малките балкански градчета, всяко от които със своя атмосфера, история, легенди, които са толкова много, че стига да имаш време и желание можеш да откриваш непрекъснато.

ИСТОРИЯ И ЛЕГЕНДИ
Има много легенди за град Елена, но в една от най-интересните се разказва за любов, разбира се. Легендата гласи, че в горите на Еленския балкан се извивала пътека, по която минавала щастлива младоженска двойка - девойката се казвала Елена, а момъкът Самуил. За зла беда разбойници нападнали сватбата точно на мястото, където сега е град Елена, а младоженците били убити. Родителите им се заселили на това място и основали селище с красивото име Елена в памет своите деца.

Иначе градът е известен от 1430 година с имената Стръмена и Еляна. По време на турското робство Елена става голямо селище, като за първи път името „Елена” е документирано през XVI век. Историческите данни показват, че през Еленската котловина са минавали армиите на Филип II и Александър Македонски. 



През 18-ти и 19-ти век градът е занаятчийски, търговски и културен център  - богатите еленчани започнали да издигат масивни къщи, а еснафите строели църкви, мостове, чешми. Улиците на града се осветявали от петролни фенери, прокарани били и водопроводи. 



Еленчани са играли важна роля през Възраждането на България. В почти всяко важно събитие от тогава има тяхно участие: във Велчовата завера (1835 година), в Търновското въстание през 1862 година, а еленските дервенджии охранявали прохода от Твърдица за Търново и били освободени от извънредни данъци.
Еленчани били известни и със своя консервативен дух, но въпреки това, през 1871 г. в града пристигат Васил Левски и Ангел Кънчев и основават таен местен революционен комитет с председател Сава Кършовски. 

Къщата на братя Кършовски





В града са запазени, регистрирани и обявени като паметници на културата 147 сгради, от които 7 са с национално значение, а останалите са с местно значение. Разхождайки се из града няма как да не попаднете на Часовниковата кула, църквата „Успение Богородично”, църквата „Свети Никола”, къщата-музей „Иларион Макариополски”, първото класно училище „Даскалоливницата”, Поп Николовата къща, Петте Разсуканови къщи и др.

ДУХОВЕН ЦЕНТЪР

Храм "Успение на Пресвета Богородица"
По време на Възраждането наричали Елена „Българският Витлеем“, защото е имал три църкви – „Св. Никола”, „Успение на Пресвета Богородица” и „Рождество на Пресвета Богородица”. Това го е нямало в нито един друг български град по това време. През периода на църковните борби и до Освобождението в Еленския край са построени 31 църкви, като всяка от тях носи своята история и символизира будния възрожденски дух на еленчани.


Църквата „Успение на Пресвета Богородица” е построена на мястото на параклис, като по инициатива на влиятелни еленчани в Цариград е изпратена делегация, която да получи разрешение за постройката на храма. Църквата е завършена в 1837 г. от майстор Михо от Болерци, а храмът е осветен на 28 август 1837 г. от Търновския митрополит Иларион Критски. 

Храм "Успение на Пресвета Богородица"
Храмът има пет входа – западен, централен, един от юг, два от север. Външната архитектура на църквата се различава с красиво архитектурно оформление на фасадите, а вътрешната уредба на храма е с почти двувековна история.

Храм "Свети Никола"

В двора се намира  и друга църква - "Свети Никола", която е най-старата в града. Външно нейната архитектура е скромна и непретенциозна, почти незабележима, за да не се дразни поробителя. Вътрешността е богато украсена в пълно съгласие с ортодоксалните схващания за храма като огледало на човешката душа. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за паметници на културата от национално значение. 


От една преписка върху псалтир, подарен през 1518 година на църквата от някой си Пера, научаваме, че тя вече е съществувала в началото на XVI век. На 23 април 1800 година, Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, църквата "Свети Никола" била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Обновена е в сегашния си вид през 1804 година със средства на по-заможни граждани и с труда на населението. 

Храм "Свети Никола"


Окончателно е завършена през 1986 година след реставрация на красивите стенописи, дело на зографите Давид  и Яков, както и Йоан Попович и Йордан Кметски. 

Даскаловницата - място за леене на даскали


В далечната 1843 г. Иван Момчилов основал в град Елена Даскалоливницата – първото класно училище в България. Символ на Даскалоливницата е перото, показващо будния дух на еленчани, тяхната нужда от знания и просвета. Петко Рачов Славейков, неин възпитаник, дал това необичайно и същевременно красноречиво име.



Камбуровият хан
В двора на архитектурно историческият комплекс "Даскалоливницата" е разположен и Камбуровият хан. Той е бил построен през XIX век и е бил разположен в близкото село Йовковци, но е демонтиран и пренесен. Сега в него може да се види красива етнографска експозиция.



Часовниковата кула е един от символите на града и е построена през 1812 година и е основен елемент в герба на града. Където и да се намираш на територията на града е невъзможно да не я видиш и чуеш камбанния и звън - мястото на кулата е избрано така, че да се вижда и чува от всяка част на града. 


Попниколовата къща е представител на най-характерните къщи в град Елена, строена в началото на ХІХ век. След Освобождението в къщата била настанена градската техническа служба, затова е наричана още “Старото инженерство”. Интересното в строежа й е, че откъм улицата тя е триетажна - приземие и два етажа, а от към двора-двуетажна. Сега в къщата е настанен Палеонтологически музей, където са експонирани вкаменелости, открити в района. 



Къщата-музей “Иларион Макариополски” е много интересна и с висока археологическа стойност. Построена е в периода 1710-1715 година от дърво и камък.  В нея са се родили Иларион Макариополски, брат му Никола Михайловски - виден книжовен и просветен възрожденски деец и неговият син - поетът сатирик Стоян Михайловски.  В двора на къщата се намира паметник на Иларион Макариопски, а в една от стаите му през 1863 година е основано еленското читалище "Напредък".

ЕЛЕНСКИЯТ БУТ
Еленски бут е истински деликатес и представлява солен и сушен свински бут, приготвян само в района на град Елена. Месото на бутът по "Еленски" има уникален и специфичен вкус, защото се приготвя в условията на специфичните климатични особености на Еленския балкан. Подобен деликатес (прошуто), освен в България, се прави  в Италия и Хърватия. Няма как да посетите гр. Елена и да не опитате от прословутият им деликатес, в честа на който организират и „Празник на Еленския бут“.

БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ

Мина Тодорова
Тук е роден Иларион Макариополски,   писателите Стоян Михайловски и Петко Тодоров, революционера Сава Катрафилов, актьора Георги Георгиев – Гец и др. В Елена е родена Мина Тодорова, любимата на поета Пейо Яворов и сестра на писателя Петко Тодоров. След години на разруха и забвение емблематичната възрожденска постройка на нейният баща - чорбаджията Юрдан П. Тодоров е възстановена през 2016 г. Разхождайки се по тесните улички попаднахме и на паметника на американския журналист Макгахан (1844-1878), допринесъл за Освобождението на България.


Паметникът на Макгахан
Посетихме и красивия парк Калето, от който се открива прекрасна панорама към града, както и към отсрещните хълмове. Качихме се до парка по каменни стълби, които започват от центъра на града, поседяхме на пейките, после открихме един фитнес на открито в близост до градския стадион и се пораздвижихме на уредите.
Град Елена

На връщане се потопихме отново в прегръдката на калдъръмените улички, гордите балканджийски къщи и прохладният свеж въздух, изпълнен с пролетни аромати. Хубаво място, богато с много и интересни истории, написани от славните му жители, които ме изпълниха с гордост и патриотизъм.

Няма коментари:

Публикуване на коментар