неделя, 11 юни 2017 г.

Драгалевски манастир "Света Богородица Витошка"

Драгалевският манастир, посветен на Божията майка се намира на 9 км от София, над кв. Драгалевци. Той е сгушен в полите на Витоша и се бееле сред зеленината на двора, на фона на планинските хълмове над него. Драгалевският манастир е един от най-красивите и същевременно лесно достъпни манастири и би могъл да е приятна спирка по време на разходка в планината през уикенда.

Драгалевски манастир "Света Богородица Витошка"




Как да стигнем до манастира?
Тръгнахме в мрачна и влажна утрин, защото ръмеше кротък дъждец, който от време на време се усилваше. Като пристигнахме в Драгалевци спряхме на площада и попитахме накъде да тръгнем за манастира, защото за съжаление липсват табели за пътя до манастира. Хората ни упътиха и ние поехме нагоре към планината по сравнително добре поддържан асфалтов път.

Площада в с. Драгалевци
Нямахме никаква представа колко време ще караме през гората, която в дъждовното време не изглеждаше много приветлива. По-късно разбрахме, че този път е т. нар. „пътечка на Левски“ – тя  тръгва от центъра на Драгалевци и ако вървите пеш може да стигнете за около половин час до манастира. Като алтернатива на транспорта с кола може да използвате градски автобус до Драгалевци. 

Пред манастирските порти


И така, ето ни пред манастирските порти, в двора вече се виждаха хора, дошли преди нас. Като влязохме в църквата разбрахме, че предстои кръщаване на дете и това е причината за оживлението.



Докато разглеждахме стенописите и иконите мястото се изпълни с жизнерадостна глъчка, а гостите на тържеството изпълниха пространството на малката църквица. И дъждовният ден стана малко по-усмихнат, заради детските гласове и празничната суетня и това древно място се изпълни отново с живот.



История и предания
Манастирът е построен по време на Второто българско царство, при царуването на Цар Иван Александър (1371 - 1393 г.). Тогава е бил част от групата на манастирите около Средец, които образуват Софийската мала Света гора.

Манастирската чешма

Драгалевският манастир е свързан с други манастирски и крепостни комплекси, които са разположени по обиколната пътека на Витоша, като например Урвичкия манастир. По време на турското робство манастирът е останал един от малкото неразрушени, но е бил изоставен за кратко от монасите. 



Хората от околността и до днес разказват старо предание за възникването на манастира, което гласи, че някога пастири от село Драгалевци намерили в полето икона на Света Богородица и я занесли в селската църква. На другия ден обаче, когато дошли да пасат добитъка, иконата пак била на същото място в полето. Пастирите приели това като Божи знак, че тук трябва да бъде построен манастир. Започнали да носят камъни от близката река, материали за градежа и построили малка църква в чест на Божията майка. Около тази църква се заселили монаси, съградили си жилище и така възникнал мъжки манастир. През вековете Драгалевският манастир бил покровителстван от царската династия, поради което е наричан „царски“.




При османското нашествие някои от местните боляри оцелели, като се пригодили към новите условия и така запазили някои привилегии и имоти. Такъв бил и боляринът Радослав Мавър – над вратата на старата манастирска църква има ктиторски надпис, свиделстващ за това, че през 1476 г. боляринът получил разрешение от властите да изгради със свои средства и изпише със стенописи християнската църква на манастира, подпомогнат от синовете си Никола Граматик и Стахия. Зографите изписали ктиторски портрети на болярина, съпругата му Вида и синовете му, като облеклото на болярското семейство съдържа елементи на тогавашните народни носии в Софийско.

Ценни са и стенописите в старата манастирска църква, част от които се пазят в Софийския исторически музей и са дело на известния по онова време зограф Пимен. През 16 и 17 век към манастира се стичали много поклонници – богомолци, духовници, които превърнали това място в средище на Софийската книжовна школа.

Духовен център
В зората на българското Възраждане тук е функционирало килийно училище, а Васил Левски не веднъж е използвал Светата обител за убежище. Игуменът на манастира, отец Генадий – е бил близък приятел и сътрудник на Васил Левски и помагал при организирането на революционни комитети в софийския регион. Докато отец Генадий служил като пощальон на революционния комитет в София, Васил Левски на няколко пъти е ползвал Драгалевския манастир като свое убежище по време на обиколките си из страната.



След арестуването на един от най-активните членове на комитета Димитър Общи, отец Генадий бяга в Сърбия, за да се включи в четата на Панайот Хитов. Бягството на Генадий не слага край на участието на манастира в подготовката на общонародна революция- отец Игнатий Рилски възобновява тайният революционен комитет в София и следва достойните стъпки на своя предшественик.


През 1932 г. старите манастирски постройки били разрушени и построени нови, с арки и чардаци. Под един покрив били обединени старата и новата църква „Св. Мина“, които били свързани с проход – арка заради реставрацията на старата църква. Днес манастирът е девически, много добре е поддържан и представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. От стария комплекс е запазена само черквата, която датира от 15 век, а стенописите й имат голяма историческа и художествена стойност. Интересно ми беше, че камбанарията е изнесена на отделна конструкция встрани от черквата.



Ако решите да избягате за малко от градския шум, можете да си подарите тази чудна разходка, която съчетава красотата на планината с уникалността на историческо и духовно място – Драгалевски манастир. Ще се потопите в друг свят, прекрасен и различен, богат на легенди и истории, сътворени от знайни и незнайни люде. Приятна разходка!

Няма коментари:

Публикуване на коментар