събота, 19 март 2016 г.

Село Гумощник и духът на балканджиите

Село Гумощник се намира в Троянския балкан, на 20 км от Троян и на 15 км от гр. Априлци. Селото е съставено е от шест махали, като в миналото са били осем, но обезлюдяването на местността е оказало пагубно влияние върху две от тях. Все още населени са махала Център, Реката, Селце, Лакарево, Дуевци и Попина могила. На територията на селото много следи за духовен и материален живот са оставили траките, чрез своите надгробни могили - тук са открити повече от 100 тракийски могили, датирани от периода между 9 и 4 век пр. Хр.


Край селото тече река Видима, а самото място впечатлява с красива природа и богато историческо минало. Сега в него живеят около 150 човека, като в миналото са били над 4 хиляди. Тук можете да се насладите на  разкриващите се чудни гледки към Стара планина, на чистия въздух, на предприемчивостта на местните хора и тяхната любов и уважение към техните корени, историята, религията, и образованието.



Името на селото произлиза от думата "гумно", срещаща се в славянските езици и означаваща "място за вършеене". Има разбира се и други версии за произхода на името на селото, които се свързват с езически символи, а в средновековието "медното гумно" е било схващано като арена, на която някой юнак се бори с тъмна сила, като накрая юнакът винаги побеждава.

Читалището в с. Гумощник


Пристигнахме в селото и се отправихме към читалището, където е разположена малка сбирка с автентични предмети от бита на хората в района. В читалището е подредена и прекрасна изложба на местния самоук художник Цанко Цанков, като творбите са дарени от неговата дъщеря.

Част от картините на Цанко Цанков


След това се посетихме килийното училище, което представлява красива двуетажна постройка. През 1829 година будните жители на селото изпратили децата си в къщата на местния поп Стефан да ги учи на четмо и писмо и така възникнало първото в селото частно килийно училище. Желаещите за просвещение обаче били много и така през следващите години се наложило да се построи обществена сграда за това, като по-късно едноетажната постройка била надградена с втори етаж. 

Сградата на килийното училище
Килийното училище в село Гумощник е единственото оцеляло в Ловешка област. То се намира в двора на църквата и представлява неделима част от възрожденския църковно-училищен комплекс. В една от стаите на килийното училище e възстановена класна стая от онова отминало време. Има чинове с пясък за първо отделение, както и плочки с тесни и широки редове от едната страна и квадратчета за смятане от другата. 

В килийното училище
Тук можете да се видите калеми, мастилници за големите ученици, табелки с награди и наказания за учениците, окачени на стената. 

В килийното училище в село Гумощник
По стените има табла с мъдрости, взети от библията: "Велико съкровище е истинският приятел", "Обичай Отечеството си, нито да пожелаеш друго Отечество, освен него, защото такова желание е начало на предателството".
На първия етаж на килийното училище е подредена музейна сбирка, която представя историята на селището. 

Музейната сбирка
Гумощнерски моми и ергени
Тук можете да видите предмети, открити при археологически разкопки на тракийски могили, смъртните актове на загиналите на "Титаник", както и на загиналите във войните за национално обединение, много предмети от бита на местното   население - пафти, газеници, паралия, хурки, сърпове, паламарки и др.

Един от смъртните актове на загиналите на Титаник
Носии от Гумощник
До килийното училище е църквата "Свети Николай Летни", построена през 1839 г.,  сега тя е обявена за паметник на културата. Църквата е била много голяма за времето си, а дебелината на зидовете й е 1,40 метра.  
Църквата "Свети Николай Летни"
Това е бил един буден край по време на турското робство. Местните хора са използвали момент, в който е нямало силно турско присъствие и за много кратко време са построили църквата, като не са спазили правилото за построените по време на робството църкви да бъдат вкопани няколко стъпала в земята, а е издигната над земята.

Първоначално църквата не е имала камбанария, а се биели дървени дъски, вързани за два дървени стълба. През 1878 година жителят на село Дебнево Иван Пенов купил чак от Румъния 250-килограмова камбана в знак на благодарност към Бога за спасението си от турско преследване. Местните хора с голям ентусиазъм осъществили градежа  - църквата е строена изцяло с труда на местните жители, които са доставяли строителните материали от големи разстояния.  

Църквата има и втори етаж, който бил предназначен за децата  - докато възрастните се черкували, децата наблюдавали своите родители и изучавали църковни книги.

На втория етаж на църквата
Иконостасът е от епохата на Възраждането и е много фин и красив, прилича на дантела от дърво. Много красиви са 12-те композиции в основата на олтара, които пресъздават библейски сцени от сътворяването на света. 

Красивият иконостас в църквата
Библейски сцени от иконостаса
Ниско долу вдясно между орнаментите на иконостаса има резбован един лъв, който с единия си крак мачка турчин, на който му е паднал феса, а той е по гръб - нечувана дързост е било по онова време това изображение.

Лъвчето от иконостаса
В двора на църквата се намира и паметникът на загиналите жители от село Гумощник при потъване на кораба "Титаник". Световно известен е филма „Титаник” с Кейт Уинслет и Леонардо ди Каприо. Знае се, че на борда на кораба е имало и 38 българи: от Ловеч, Троян, Кюстендил, Тетевен, Луковит, Берковица, а осем от тях са били от село Гумощник. Предполага се, че паметникът е изграден от роднините на загиналите скоро след получаването на вест за гибелта им. Там техните роднини положили дрехи и вещи на близките си, за да има какво да оплакват. 
Паметникът на загиналите на Титаник
Паметникът е изсечен от пясъчник, откъснал се от скала край селото, а на него се чете следният надпис: "В паметъ на загиналите въ Атлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ въ 1912 г. Интересна е историята на наследниците на  двама от мъжете от Гумощник, пътували на Титаник. За да припечелят в Америка тръгнали Лазар Минков и Пейо Колчев. И двамата вземат пари назаем и оставят бременните си жени в Гумощник, за да изкарат малко пари в Америка. Въпреки сполетялото ги нещастие двете жени раждат здрави деца – момченце Пейо и момиче Лала, кръстени на загиналите им бащи. След години двамата се харесали и се взели, създали семейство - може би ги е събрало сполетялото ги нещастие и обща съдба. На тяхната сватба жителите на цялото село помогнали за събиране на покъщнина за младото семейство.

Ето такива прелестни гледки се разкриват от хълмовете на селото

След като разгледахме църквата и килийното училище потеглихме към махала Лакарево, където посетихме една чудна глинена къща, запазила автентичната атмосфера на едно отминало време.

Глинената къща в махала Лакарево


Ето такива невероятни истории можеш да чуеш в Гумощник. Но и сега този балканджийски дух е жив - видях го в последователността и упоритостта на Ангелина, секретар на местното читалище. Тя е човекът, който неуморно работи за поддръжка на сградите, за които ви разказах, като организира и местните хора. Защото тук да обичаш родното си място си не е просто фраза - в Гумощник това се вижда на практика и няма нужда да бъде изричано. Вижда се в загрижеността и вниманието към миналото и предците, в ежедневното справяне с трудностите, в устрема и желанието за популяризиране на това безценно наследство.

Ангелина - една жена със силен, борбен дух



Това е моят разказ за посещението ми в Гумощник и неговата невероятна история и настояще. Радващо е, че благодарение на усилията на местните хора това място става все по-популярно и хора от цяла България, както и Испания, Америка и др. идват, за да преживеят тази чудна приказка и да усетят духът на балканджиите. 

2 коментара:

  1. И ние бяхме там вчера :) Изключително местенце, кът от Рая! Много хубаво сте описали всичко!

    ОтговорИзтриване