неделя, 21 април 2013 г.

Златната църква в Шипка с камбани, излети от гилзи

Храм-паметникът "Рождество Христово", известен още като Шипченския манастир се намира в южното подножие на Стара планина, в с. Шипка, на 12 км от гр. Казанлък. Шипченският манастир е създаден в знак на почит към руските войни и български опълченци отдали живота си за свободата на България по време на  Освободителната за България руско-турска война (1877-1878 г.). Много пъти съм минавала през прохода Шипка, виждала съм златните кубета на църквата, но не бях я посещавала. Ето, че ми се отдаде прекрасна възможност да посетя това чудно място. 

Златната църква в с. Шипка
Манастирът е построен с подкрепата на много хора в периода 1885-1902 г. по инициатива на Граждански комитет начело с граф Игнатиев и Олга Скобелевна, майката на ген. Скобелев. Те отправят апел към руския народ за дарения и само за една година са събрани 700 000 златни рубли, като в кампанията се включват и много българи.




Жителите на с. Шипка пък подаряват мястото, където ще се изгражда манастирът, подготовката е завършена и строителството започва през 1885 г. За строежа пристигнали майстори-зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия, участвали са и много български майстори. Църквата на манастира е построена в стила на Ярославлската църковна архитектура от ХVІІ в., наричан "руската древност", който е бил много популярен през 80-те години на ХІХ в. в Русия. Той е известен с една пищност, с характерни арки, фризове, многоцветни и позлатени детайли, както розети и стенописи на външните стени.



На 15 септември 1902 г. храмът бил осветен от Старозагорския митрополит Методий, а  е открит официално с прочувствена реч на 27 септември  1902 г. от граф Николай Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея, като за тази цел пристига и специална имперска делегация от Русия,  включваща участвалите във войната генерали. Присъстват и останалите живи български опълченци и множество българи от цялата страна.


Манастирският комплекс се състои от църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария. Главният вход  на храма е оформен с три арки, а до него е долепена внушителна кула-камбанария, висока над 53 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи повече от 11 тона и е личен подарък от руският император Николай ІІ. Уникалното е, че тези седемнадесет камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките на Шипка.


Красив е дърворезбованият иконостас от липово дърво, който е позлатен. Изработен е в работилниците за художествени предмети и архитектурни детайли в Украйна,  а иконите са дар от монасите на руския манастир в Света гора Атон. Върху вътрешните стени и галерии отвън са поставени мраморни плочи с имената на над осем хиляди офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската освободителна война. В криптата-гробница има 17 каменни саркофага в нея са положени тленните останки на загиналите.

Криптата

До 1934 г. Шипченският манастир "Рождество Христово" е бил собственост на Русия. На 23 юли 1934 год. той е предаден на българската държава. През 1970 г., манастирът е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историко-архитектурния резерват "Шипка- Бузлуджа".

Златните кубета на храма
А златните кубета на храма се виждат отдалеч, греят и днес в целия си блясък, за да припомнят на поколенията за славната битка на Шипка. Като застанеш в подножието на храма усещаш красотата на това място, обзема те едно едно чувство на значимост, усещаш величието на събитията, разиграли се преди толкава години тук.  А героизма на офицери, войници, опълченци не ти се струва клише, а го усещаш като нещо истинско, но и доста тъжно...


Освен обиколка на църквата можете да си направите и разходка в парка около нея, да усетите свежестта на планинския въздух, да релаксирате или се наслаждавате на красивите гледки наоколо. Ако имате възможност посетете това красиво и духовно място, което освен всичко друго е много добре поддържано, приветливо, светло и ще остави у вас незабравими спомени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар