събота, 20 април 2013 г.

Пътешествие из Източните Родопи, Перперикон, Татул

Пътуване до тази част на България планирахме отдавна, но все не намирахме подходящо време за осъществяването му. И сега като седнах да пиша за това приключение в съзнанието ми изникват красиви хълмове, легенди, огромни камъни, много зеленина и чувство на свежест и свобода.

Перперикон, стаята на принцесата


Хотелски комплекс Маказа

Като пристигнахме в Кърджали валеше и решихме да отложим предварително планирания маршрут до Перперикон за следващия ден. Това ни даде възможност да видим много интересни неща в Кърджали, които иначе сигурно щяхме да пропуснем. И такаа, настанихме се в хотелски комплекс Маказа и въоръжени с раници и фотоапарати тръгнахме към Кърджали. След кратка справка в интернет за местните забележителности се насочихме да посетим първо църквата на отец Боян Съръев, така наречения манастирски комплекс "Успение Богородично". Питахме разни хора за пътя до там, но или ние грешно разбрахме или те грешно ни обясниха, но се озовахме пред друга църква - храма “Св. Йоан Предтеча”. 


Храма "Св.Йоан Предтеча"


Храмът е бил част от манастир, голям християнски център през 6 – 7 век. Сградите изглеждаха добре, реставрирани са били през 2000 г. и обявени за паметник на културата. Вътре беше светло и просторно, а това което ме впечатли бяха венците от ябълки около иконите, не бях виждала подобно нещо. Оказа се, че още от началото на Великия пост иконостасът и иконите се украсяват с венци от ябълки и зеленина. Освен това в олтара на църквата се внасят големи съдове с ябълки, които престояват там и така се смятат за осветени, а после се консумират за здраве.Видяхме в църквата ябълки в различни купи с малки листчета, на които бяха изписани имена на хората, които са ги донесли и после ще си ги отнесат в къщи. Защо се прави това – има различни легенди, които обясняват чудотворната сила на осветените ябълки за изцеление от различни болести и за двойките, които искат да имат деца. Като разгледахме и дворчето на комплекса, с прекрасни цветя и зеленина и се полюбувахме на гледките към река Арда се отправихме към храма "Св. Успение Богородично". 
Храм "Св. Успение Богородично"
Влизайки през красивата входната арка прави впечатление чистотата и красота на двора, потънал в зеленина. Ако се загледате в цветовете на стенописите там ще забележите, че преобладават синьо и жълто, което напомня християнските символи в Близкия изток. В църквата се съхранява частица от кръста на Христос, открита при разкопки на Перперикон, обаче ние не го видяхме. Иначе си купихме красива икона на св. Георги Победоносец, която ни освети лично отец Боян Саръев. В двора на църквата имаше работници, които поправяха настилката от каменни плочи, а възрастни жени почистваха градината.

В Кърджали си струва също да бъде посетен и Историческия музей, в който се съхраняват находките от Перперикон и Татул. На впечатляваща площ на три етажа са подредени археологически находки от региона, изключителна сбирка от минерали, полускъпоценни камъни и много, много колоритна етнографска експозиция. Чудно място е този музей... 
Историческия музей в Кърджали
Отивайки към Историческия музей в центъра на Кърджали забелязахме Часовниковата кула, от която на всеки кръгъл час звучат възрожденски песни. Ние изслушахме с удоволствие песента “Стани, стани, юнак балкански” и бяхме приятно изненадани от това интересно решение. На следващия ден тръгнахме за Перперикон, който се намира на около 15 км североизточно от Кърджали, а пътят до него е много добър. Има поставени табели, няма как да се объркате. В подножието на Перперикон има голям, платен паркинг, около който са разположени сергии със сувенири, зеолит и други местни камъни. Там можете да се включите в група с екскурзовод или пък да се сдобиете с карта и справочник описващи скалния град и да поемете самостоятелно по пътеката нагоре.
 
Седнали сме за почивка на път към Перперикон
Към Акропола
Крепостта Перперикон е играла важна стратегическа роля, поради което за нея често са се водели войни между българи и ромеи. Светилището на траките е разположено на 470 m над морското равнище, на скала, на върха на хълм. Свещеният град е унищожен от турците и после мястото напълно запустява. Разкопките тук започват едва през 2000 г. от проф.Овчаров и сега Перперикон е един от най-посещаваните туристически обекти в България. Комплексът се състои от 4 части – дворец-светилище, крепост Акропол и две предградия – северно и южно и заема площ от 10 000 кв.м. Ние поехме към двореца по впечатляващ проход с каменни стъпала, изсечен в скалите, който води до двореца. От многото стаи в двореца са останали само основите, но по запазените дупки за носещи греди и прагове на врати може да се съди, че дворецът е бил на няколко етажа. Най-интересното помещение в двореца е овална зала без покрив, в центъра на която се намира каменен олтар за жертвен огън. В скалата е изсечен трон, на който е седял владетелят на храма. Впечатляващи са каналите, отводняващи крепостта и бесейнът за дъждовна вода. Докато ние бяхме в скалния град, видяхме сигурно над 100 човека да разглеждат този уникален древен град.

В двореца светилище

На Перперикон има много места, на които хората оставят монети за щастие и късмет.
Огромни глинени съдове за вино

Аз на Перперикон

Перперикон - гледка към околните хълмове

Разгледахме Перперикон и после се отправихме към тракийското светилище край с. Татул. Селото се намира на 15 километра от Момчилград, има табели, а самото светилище се намира на най–високата точка на един хълм и е много по–ниско и достъпно от Перперикон.

Тракийското светилище край с. Татул
Светилището е открито също от проф. Овчаров, но през 2004 г. и е датирано от IV – VI век пр. н. е. Качихме се до най–високата точка на хълма и видяхме предполагаемата гробница на Орфей, която представлява изсечена във вулканична скала пресечена пирамида с полуовален отвор, през който се вижда издълбана в скалата ниша с дължина около 1.7 метра. Има табели, които разказват факти около хипотезата, че това е гробницата на Орфей.

Тракийското светилище край с. Татул


Гледка от светилището
Като изкачихме най-високата точка на светилището се откриха едни страхотни гледки към горите и поляните наоколо, чудни просто. Едно стадо с овчици кротко си пасеше, а околните хълмове бяха потънали в зеленина. Такива гледки не са изпускане, страхотно, просто неописуемо е усещането да си стоиш на този хълм в Родопите, близо до гробницата на Орфей, да се наслаждаваш на тази пасторална картина, излъчваща уникално спокойствие. Сякаш времето е спряло някъде през хилядолетията. Така завърши двудневна ни разходка в Източните Родопи - на мен ми беше много, много интересно, защото в този регион има толкова места, свързани с българската история, както и прекрасна природа. И ако имате възможност да посетите тази част от България изобщо не се колебайте, а тръгвайте, защото видяното и преживяното на такива места ни открива един друг свят, който е истински, интересен и много вълнуващ. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар