Тракийското светилище в Сборяново

Тракийското светилище в Сборяново се намира на 42 км от Разград и 12 км от Исперих. Сборяново всъщност е  комплекс  от селища, светилища и некрополи и е обявен за историко-археологически резерват през 1988 г.

Тракийската гробница край Свещари - bg.wikipedia.org

В края на четвърти век преди Христа тракийските владетели от племето гети основават на територията на днешно Сборяново град с политически, икономически и военни функции, който по-късно става резиденция на тракийски владетел. Счита се, че този древен град, който се е наричал Хелис е бил разрушен при силно земетресение, след което не е бил възстановен. В района са открити много находки от различни исторически периоди, но най-интересните за туристите са Тракийска царска гробница край с.Свещари и Демир баба теке, които и ние посетихме. В резервата влизат още укрепения тракийски град, камен рид и ранновизантийската крепост, археологическата база и хижа Ахинора, за които може да се научи повече от поставени в региона информационни табели.

Хижа Ахинора

Пристигнахме до хижа Ахинора по асфалтов път, паркирахме там и тръгнахме към Демир баба теке. Минахме през огромна поляна, където са разположени беседки и кътове за хранене и продължихме по алея, която преминава в стълбище спускащо се надолу към текето.

От тук тръгва пътеката към текето

Мястото, на което е построено в началото на ХVІІ век Демир баба теке, е било свещено още за траките.  От многобройните постройки навремето сега е оцеляла само гробница на алианския светец Демир баба, който бил известен с мъдростта и лечителската си дарба.

Входа към текето

Легендата разказва за голямата мощ на светеца - по времето на продължителна суша той спасил хората като направил извор: бръкнал с ръка в земята и оттам бликнала вода. Изворът може да се види и днес, наречен е Петте пръста, а според местно поверие водата му има лечебно действие. На тръгване и ние пихме от изворната вода и разбрахме, че който пие от тази вода се връща на това място.

Входът на гробницата

По времето на траките в това светилище са били почитани различни  божества - на земята, на водата, на подземното царство. Сега на това място можете да видите запазена скала - жертвеник от тракийско време до входа на вътрешния двор на Демир баба теке и улеите вдълбани в нея, по които са се стичали вода, вино и кръв и са се събирали в голям глинен съд в основите й. Близо до жертвеника има огроомни скални късове, които са от времето на тракийското светилище, а посетители лягат на тях за здраве и сила - и ние също полежахме за малко, а пролетното слънце приятно ни топлеше върху камъка.

Вътре в гробницата с дарове от благодарни хора

Вътре в гробницата имаше запалени свещи, а ние заварихме две жени, които поставяха одеала и други дарове като благодарност към светеца за това, че е чул молитвите им и е разрешил техен житейски проблем.

Днес Демир баба теке привлича всякакви хора, а богатата история на този край е причина за различните обичаи и ритуали. Когато човек идва по пътеката покрай реката може да види множество разноцветни парченца дрехи и плат, завързани по дърветата и храстите за здраве. Друг обичай е да се ходи със затворени очи и протегнати ръце към очите на вещицата - две дупки в една от скалите в текето - ако човек ги улучи значи е праведен. Аз не можах да улуча очите на вещицата, но може би вие ще успеете...

Очите на вещицата

Времето беше усмихнато, слънчево и на връщане спряхме да починем в една беседка на голямата поляна и хапнахме с удоволствие на открито. А като си починахме поехме към тракийската гробница край Свещари, която бе само на три километра.

Към тракийската гробница

Още с приближаването ни се виждаха хълмове-могили, които се забелязват веднага на фона на равнинния пейзаж. Гробницата е благоустроена, а за туристите е изграден посетителски център, в който има информационни табла, малка зала, кафе автомат и масички, където можеш да поседнеш и се насладиш на околните пейзажи.

Посетителският център

Украсата в гробницата - bg.wikipedia.org

В царството на древните траки

Гробницата е открита през 1982 г., като се смята, че е построена през трети век преди Христа. Размерите й са внушителни и е изградена от големи варовикови блокове. Състои се от коридор с три камери – за владетеля, любимата му съпруга и за конете му. В централната гробница  на владетеля има десет женски скулптури с вдигнати към свода ръце. Голяма част от украсата не е довършена, което говори за преждевременната смърт на владетеля. 

Свещарската гробница в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО, което е признание за нейната ценност не само за нас, българите, но и за човечеството като цяло. Място като това, толкова древно и интересно трябва да се види, защото те връща към един далечен свят на нашите предшественици, част от който носим и ние, съвременните българи, наследници на траките. Надявам се върна някой ден по тези места, защото със сигурност съм пропуснала да разбера и видя много неща. Надявам се и вие да посетите тези места в Лудогорието, за които ви разказах и да се потопите в интересния свят на древните траки.