Река Каменка, Скока и легендата за Крали Марко

На 33 км от Ловеч и 28 км от Луковит се намира гр. Угърчин, който е разположен в северните части на Предбалкана, от двете страни на река Каменица /или както я наричат местните хора Каменка. В близост се намира и големият язовир Сопот, който се използва от любителите на каякинга.

В миналото хората от Угърчин са живеели в големи или по-малки имения извън града, където са строели своите жилища, наречени "колиби" и селскостопански сгради. Това са били солидни постройки, изградени от дърво  и камък и разположени в близост до водоизточник - река, извор, кладенец. Именията са били групирани по родове и разположени там, където са били имотите на родоначалниците на тези родове. Хората са обработвали земите си, отглеждали са животни, кипял е усилен труд. През есента и зимата децата са се прибирали в града, за да посещават училище, придружени от жените в семейството. До средата на 20 век общият брой на родовите колиби е бил 1439. Сега тези сгради са изоставени и полуразрушени. Знак, че тук е кипял живот са каменните дувари, които са устояли на вятър, дъжд, студ и сняг.

Пътят към родовите имения

Изоставените къщи и дувари

Река Каменка

В местността Скока, която се намира между гр. Угърчин и с. Драгана, по поречието на живописна карстова долина на река Каменица все още могат да се видят останки от тези имения. Освен изоставените къщи в тази местност са разположени и две красиви пещери, които са лесно достъпни и в които живеят прилепи. А от пещерите се откриват прекрасни гледки към хълмовете на Предбалкана.

Гледка от пещерата Скока 1

Входа на пещерата Скока 2, който е близодо реката

Тук си тече и реката, криволичи, скача и бърза да се влее във Вит. Огромни, красиви камъни в причудливи форми ще ви накарат да се удивите на красотата на природата.

На това място се твърди, че е скочил самият Крали Марко, а доказателство за това са очертанията в скалите на неговата цигулка и стъпките на коня му. Има и една интересна легенда, която гласи, че Крали Марко се хванал на бас със сестра си Мария да се надхвърлят от високия връх на Стара планина - Марагидик. Хвърлили последователно и двамата по един камък, а Крали Марко се метнал на своя кон Шарколия, пришпорил го и препуснал да провери кой кого е надхвърлил. Вързал коня си за един дъб и като видял, че сестра му го е надхвърлила и спечелила облога, Марко се ядосал и сърдит се върнал при коня си.  И докато се качи на него, краката на коня и неговите крака оставили дълбоки дири в гладката скалиста плоча, които и днес личат.

Виждате ли стъпките от коня на Крали Марко отсреща...

Цигулката на Крали Марко

На Скока

На връщане ме впечатли това старо дърво, което си стоеше гордо и непоколебимо, може би напук на превратностите на времето. Излъчваше една хармония и вътрешна сила, която е присъща само на истински стойностните неща. Хубаво и зареждащо е да си навън - омайваш се не само от хубавите гледки, но и се чувстваш ободрен от хилядите емоции, които само природата може да ти предложи с такава щедрост...