Гложенският манастир "Свети Георги" - един истински нашенски замък

Гложенският манастир "Св. Георги" е един от най-красивите и интересни старопланински манастири, защото за разлика от останалите той не е скрит в планината, а е разположен на висока каменна тераса, ограден от стръмни и отвесни скали. Видян отдалеч той сякаш е кацнал като величествен феодален замък на отвесна скала, която се издига високо над цялата околност. Понастоящем той е постоянно действащ мъжки манастир, обявен за паметник на културата.

Гложенския манастир

Манастирът се намира на стотина километра от София и на 17 км от село Гложене в Тетевенския Балкан, достъпен е с автомобил по стръмен и тесен път. Отбивката за Гложенския манастир е близо да гр. Ябланица по главния път София – Варна. Има разклон за с. Малък Извор, след което се преминава през самото село Малък Извор. Следват около 5 км по стръмен, но равен, асфалтиран и хубав път. Близо до манастира има паркинг, както и сергии със сувенири. В неделния ден мястото бе оживено, имаше посетители от различни райони на страната.

Според легендата руския Княз Георги Глож, преследван от татарите се преселва по тия места с разрешение на Иван Асен Втори. Княза основава селище в околността на река Вит, наречено на негово име – Гложене, а на 1 км от селището  построява манастира “Св. Преображение”, който просъществувал до XVII в., когато започнали набезите на турците по тези места, след което манастирът е изоставен. За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали нов манастир в началото на XVIII в. – "Св. Георги Победоносец" на 808 метра надморска височина на висока, почти недостъпна скална тераса.

През турското робство манастирът запада, но през XIX век отново се възражда и се превръща в културно-просветно средище. Първоначалната манастирска църква пострадала значително по време на две силни земетресения през 1904 и 1913 година. Сегашният храм е построен през 1931 г. на мястото на разрушената при земетресението през 1913 г. стара черква.  

Входът на манастира

От първоначалния вид на манастира е запазен само каменният тунел, през който единствено може да се влезе в двора, наречен Пресеченик или Пресечена скала.

В каменния тунел

Гложенският манастир е бил средище на революционна дейност, а скривалището на Апостола и днес е запазено в манастира. Един от игумените му - Хаджи Евтимий Симеонов от Сопот е бил доверен човек на Васил Левски, който винаги намира приют в манастира. Хаджи Евтимий  бил член и на тайния революционен комитет, а легендата говори, че той е бил прочут народен лечител и известен като един от първите български хирурзи.

Килията на Левски и скривалището на пода

В една от монашеските килии в пода, се намира продълговата дълбока ниша, която вероятно е изпълнявала функцията на дяконски ниши за съхранение на най-цените църковни вещи. Тук е било и скривалището на Левски, превърнато сега в музей. В близкото село Малък извор, манастирското братство създава метох и килийно училище.

Манастирът се слави още и с храмовата си икона "Св. Георги Победоносец", която според легендата е донесена от княз Глож през ХІІІ в. Тази чудотворна икона на Св. Георги сега се съхранява в Ловчанската митрополия, а в черквата в манастира има нейно копие, където и ние запалихме свещички.
Търновският митрополит Климент, който под светското име Васил Друмев написва "Нещастна фамилия" и "Иванко-убиецът на Асена", е  прекарал 15 месеца в манастира през 1894 г., осъден на заточение заради съмнения за провокация към Фердинанд и заради своята русофилска дейност. Днес килията на заточението му е реставрирана и превърната в малък музей.

Иначе манастирът се състои от черква и жилищни сгради, които образуват затворен отвсякъде двор. Това, заедно със спускащите се от три страни отвесни скали му придават живописния и непристъпен вид на манастир-замък. А гледката, разкриваща се от каменните тераси на манастира е очарователна и величествена.

Вътрешния двор на манастира

От манастира се откриват чудни гледки

Близо до манастира е пещерата Моровица, която със своите 3,25 км дължина и 150 м дълбочина на подземни галерии е сред най-големите пещери в България. Ние тръгнахме по пътеката към пещерата, но стигнахме само до манастирската чешма и красивата ливада Маневица. До пещерата може би ще се изкачим при по-топло и сухо време.

Манастирската чешма

Беседки на манастирската ливада

Поседяхме на слънчице на ливадата, от където се откриват чудни гледки към манастира, долината на р. Вит и с. Гложене, Васильовската планина, скалните масиви над гр. Тетевен и върховете в Стара планина.

Върнахме се отново до манастира, хапнахме вкусни манастирски гозби в гостоприемницата, където се предлагат и манастирска ракия, мед и сладка от горски плодове. Така заредени се отправихме по обратния път, защото времето напредна, а през зимата дните са твърде кратки.

Много красиво място е Гложенският манастир и си заслужава да бъде посетен, защото съчетава уникална архитектура, история и красива природа с дух, който е устоял на превратностите на времето. Радвам се, че имах шанса да бъда тук, пожелавам и на вас да имате късмета да се насладите на красотите на този манастир и на Тетевенския балкан.