Град Абритус е възникнал след разширяване на римски военен лагер, установен на мястото на древно тракийско селище. Днешният Резерват Абритус е разположен на площ от 1000 дка и е
богат с паметници на римската, тракийската и средновековната българска култура. Резерватът се намира на 2 км източно от град Разград - моят роден град, в близост до централния път Русе – Варна.
Абритус е основан в края на І в. н.е. и се е разраснал до един от най-големите градски центрове в Долна Мизия - римската провинция, разположена на територията на днешна Северна България.
Градът процъфтявал през II и III в. През ІV в. на площ от 14 хектара е изградена крепост, крепостна стена с дебелина цели три метра и височина 12 м, с четири порти и 35 бойни кули.
След това градът е бил опустошеният от готите, после възстановен, през VI в. отново е разрушен - този път от аварите. Върху развалините на крепостта в края на ІХ и началото на Х век на неговото място е изградена българска крепост.
Векове наред този град е бил непознат за науката и местното население. Разкопките започват през 1887 г., и са организирани от акад. Анани Явашов, който разкрил трикорабна базилика от V-VI в. С намерените материали била уредена сбирка в старата сграда на Разградската гимназия, което поставя началото на музейното дело в региона. Следващите разкопки Явашов провел през 1893 г., върху най-висока част, където разкрил християнска куполовидна църква от V-VI в.
Наименованието Абритус преведено от латински означава „прекъсвам, откъсвам, отделям, нарушавам” (от abrumpo) и „стръмен,
стръмнина, откъснат” (от abruptus). Така името „Абритус” означава „прекъсната
стръмнина”.
Античните автори
споменават Абритус във връзка с битка между римляни и готи, в която намерил смъртта
си император Траян Деций. Това е единствения случай, при който римски император
умира, извън Рим. Деций загива в битка с
готите край стените на Абритус, потъва в блато до р. Бели Лом, заедно със сина
си Херений Етруск, убит със стрела в лицето на 1 юли 251 г. – още в началото на
битката. В минутите на страшна
мъка владетелят на Рим показал твърдост и сила, които изумили околните.
Императорът кратко заявил "Смъртта на един войник, не е от особено
значение за битките на цялата армия." и продължил сражението. Според хроникьора Аммиан Марцелин фаталната
развръзка дошла в мига, когато буйният кон, язден от императора, се
подхлъзнал и хвърлил ездача си в блатото. Така храбрият Траян Деций
намерил смъртта си в мочурищата, погълнали 30-хилядната римска армия,
разбита край Разград от готския военачалник Книва. Според друга легенда Траян Деций е
погребан в Абритус със златната колесница, с която се е сражавал. Колесницата все още не
е открита, но през пролетта на 1971 г. при проучване в Абритус е намерено най-голямото в страната златно
късноантично монетно съкровище от 835 броя, 4 кг монети/златни солиди. Откриването на това съкровище е една от
сензациите на археологията.
Златният пегас - един от символите на Разград |
Герба на Разград |
В Археологическият резерват „Абритус” могат да се видят находки, свързани с езическия култ, сред които жертвеник с посвещение на Херкулес от времето на император Септимий Север. Многобройните надгробни надписи на старогръцки и латински са свидетелство за разнородното население, обитавало Абритус през вековете – римляни, българи и турци. Значителен интерес представляват и датираните от ХVIII и ХIХ век надгробни и строителни надписи - християнски, мюсюлмански и един арменски.
В Абритус е имало ателиета, специализирани в изработване
на битова керамика, избработвали са се и
ювелирни произведения. Доказват го намерените тук гривни, обеци, пръстени и др.
скъпоценности, част от които могат да се видят и в музея, разположен на територията на резервата.
А археологическите разкопки в Абритус продължават, като едно е сигурно - без съмнение предстоят нови интересни открития. Там и сега има десетки уникални неща, така че без колебание грабвайте раниците и се потопете в магията на този хилядолетен град.
Няма коментари:
Публикуване на коментар