До Мусала и назад

Пътешествие в Рила замисляхме доста отдавна, но ето че дойде време и тази идея да се реализира. Тук трябва да отбележа, че моята страст към планинските върхове започна точно от Мусала, преди това не бях правила такова продължително изкачване и толкова дълъг преход.  И така, в разгара на лятото поемаме на път към върха. След проучване на наличната информация в интернет се насочихме към най-популярния и лесен маршрут: от Боровец с лифта до Ястребец и от там през хижа Мусала и заслона Леденото езеро. Счита се, че името на рилския и ни и балкански първенец произлиза от арабското „Мус Аллах“ или „близо до Бога“, смята се, че в ясно време от връх Мусала се вижда чак Бяло море.

На връх Мусала

Пристигнахме раничко сутринта в Боровец от Сапарева баня, след като предния ден бяхме на Седемте рилски езера. Направихме една една кратка разходка из курорта и се отправихме към лифта.

Кафене в Боровец в стила на австрийските планински кафененца - чудно!

Качихме се на кабинковия лифт и след няколко спирки на междинни станции за около 20-25 минути пристигаме на крайната спирка – Ястребец. 

Рила  - гледки от лифта - 1

Рила - гледки от лифта - 2

На Ястребец

Към връх Мусала

На Ястребец беше доста оживено, имаше много туристи, които също като нас бяха поели пътя към върха. Поехме през територията на Национален парк Рила към хижа Мусала по широк и равен път, започнахме да снимаме и да се дивим на красотата наоколо. След около час ходене пристигнахме на хижа Мусала, където вече имаше доста хора. Поседнахме на едни огроомни камъни и там направихме кратка почивка край езерото, подкрепихме се със сандвичи и продължихме към върха. По пътя срещахме много хора, включително семейства с много малки деца, чужденци, организирани в големи групи туристи с водачи, както и други по-малки групички, с които се поздравявахме и разминавахме с усмивка. 

Пътеката в тази част минава покрай няколко езера, на доста места се върви по камъни, има и стръмни участъци. След около час – час и половина стигнахме до заслона Леденото езеро, порадвахме се на снега в края на юли и спряхме отново за почивка. Хапнахме каквото беше останало в раниците, пийнахме водичка от чешма в близост до заслона и се устремихме нагоре към върха. 

При Леденото езеро, в подножието на Мусала

И тук вече стана доста трудно за аматьори като нас – оказа се, че тази част от пътя към Мусала е най-труден и изморителен, тъй като пътеката е с голям наклон. На няколко пъти спирахме за по минутка отдих и събиране на сили. Вече си мислех, че никога няма да има край тоя път към върха и ето, че се появиха очертанията на сграда - събрах цялата си останала енергия и запристъпвах уверено нагоре.

В подножието на Мусала

Гледки от Мусала

Гледка към Леденото езеро от връх Мусала

Като стигнахме горе на върха аз лично се почувствах истински щастлива. А там, на Мусала e уникално: широки пространства с красиви гледки на всички страни. Времето за наш късмет също бе добро за такова начинание: слънчево с малки облачета и лек ветрец. Направихме снимки при българския трибагреник, развяващ се гордо, полегнахме на широка полянка, заедно с още много туристи и си подарихме заслужена почивка и време за наслаждаване на чудните гледки, разкриващи се от върха. Сетих се и за разказа на един познат грък, който разказваше, как неговите сънародници изкачвайки Олимп оставяли по един камък там с надеждата Олимп да надмине някой ден Мусала като първенец на Балканите/ разликата между двата върха е само 8 метра...

На Мусала

След като си починахме, снимахме, поизлежавахме, след около 30 минути престой тръгнахме обратно. Пътят надолу изобщо не беше лек, защото има голямо натоварване на краката и особено на коленете и глезените, да не говорим за стъпалата отдолу. От продължителното ходене започнахме да се усещаме умора и почти мълчаливо стигнахме до лифта на Ястребец.

Рила

След толкова ходене по камъните, изкачване, слизане, горките ми крака се чувстваха ужасно, а и всички мускулчета и стави също.  Мога да кажа, че след повече от 7 часа ходене, качване и слизане по камъните, в края на прехода нямах нито една нераздвижена става и цялото тяло ме болеше. Но пък бях много доволна, че съм се справила с това предизвикателство. Умората изобщо не може да се сравни с  удовлетворението, което изпитвах.  

Рила

Накрая искам силно да препоръчам на всички вас едно такова изживяване, каквото е изкачването на Мусала. Преживяване, изпълнено със стръмни склонове, спиращи дъха гледки и палитра от позитивни емоции. Това е едно вълшебно място, чиято енергия всеки българин трябва да усети. Пътеката е маркирана, зареждащо е, а хубавите гледки, езерата, чистият въздух и положителните емоции си струват усилията. Просто ви трябва малко предварителна информация и подготовка, приятна компания и много силно желание!