Девическият манастир "Св.Петка" край с. Копривец

Манастирът се намира в покрайнините на село Копривец, което е разположено на 16 км от град Бяла и на 34 км от град Попово. Той е един от сравнително новите манастири в България и се намира недалеч от главния път София-Варна.

Девически манастир св. Петка края Копривец

 
История

В миналото Копривецкият манастир бил най-големият сред манастирите около крепостта Червен. Разказва се, че там са живяли над сто монахини, а в двора на манастира някога имало аязмо с лековита вода. Когато през 1388 г. войските на Али Паша превзели крепостта, в манастира били останали само пет от сестрите - Параскева, Марина, Неделя, Екатерина и Варвара. Турците ги изгорили живи заедно с целия манастир. След падането на Второто българско царство в края на 14 век много от манастирите в региона запустели или били разрушени, напуснали и монасите исихасти. До края на 17 век в околността останал само Басарбовският скален манастир.

През 1989 г. Доростоло-червенският епархийски съвет взема решение в село Копривец, на мястото на стария български манастир, опожарен от турците, да се построи нов и да носи името на Света Петка Българска. Манастирът е осветен тържествено на 14 октомври/ Петковден същата година и днес се посещава от много хора от цялата страна.

Интересна е историята на възстановяването на манастира в сегашния му вид. През 1985г. родената в с. Копривец, Йордана Чолакова сънувала три последователно свързани съня, в които й се явила Света Богородица и й показала пет монахини, като ги назовала по имена: Параскева, Варвара, Екатерина, Марина и Неделя. Казала й, че на мястото на бащината й къща, в края на селото някога имало манастир, а петте монахини били мъченици за вярата. Жената споделила съня си с други вярващи жени и така поставили началото на възстановяването на древната обител. Сформиран бил неформален инициативен комитет за изграждане на манастир „Св. Петка”, в който влезли хора от градовете Бяла, Русе и околните села и се започнало преустройството на дарената за тази цел бащина къща с дворно място на Йорданка Чолакова. Вложени били много труд, пари, материали и за три години манастирът бил възстановен. Монашеските имена на първите монахини тук били като тези, които Света Богородица посочила - Параскева, Варвара, Екатерина, Марина.

В манастира

Много пъти, минавайки по главния път София-Варна съм виждала табелата, сочеща към манастира, но не съм го посещавала. И ето ни пред манастирските врати, които в ранният сутрешен час бяха вече отворени. В средата на манастирския двор се издига неголяма камбанария с една камбана. В манастира се съхранява и икона на св. Петка с прикрепена малка частица от одежда, с която са били повити мощите й, пред която вярващите могат да се преклонят и отправят своите молби.

В двора на манастира

Влизайки в двора на манастира имаш усещането, че се намираш в двора на селска къща. Надписите „Магерница“, „Параклис“ напомнят, че всъщност се намираш на свято място.

Магерницата

Влязохме в малката църквица, купихме си свещи и постояхме малко, всеки отдаден на мислите си. Лятното слънце бавно навлизаше през прозорците и осветяваше иконите и вътрешността на църквата със струя златна светлина. 

В параклиса св. Параскева

На излизане ни съпроводи шепотът от молитвата на монахините, който и сега, като пиша тия редове сякаш чувам. Повъртяхме се из прекрасно поддържания двор, полюбувахме се на зеленината и цветята и си тръгнахме, поемайки житейските си задачи. Пред манастира огромни орехови дървета хвърляха приятна сянка, а въздухът бе изпълнен със свежест. Тръгнах си с удовлетворението, че посетих това свято място и научих интересната му история.

Коя е Св. Параскева (Петка)? 

Света Параскева (Петка) Българска

Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много български църкви, на нея са посветени и много храмове. Св.Параскева (Петка) Епиватска Българска е живяла в X-XI век и била родом от Епиват (Тракия), като родителите й били българи. Патриарх Евтимий вдъхновено описал нейният живот и чудеса, за които можете да прочетете ТУК.

От 1238 г. до падането  ни под турско робство мощите на светицата са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След превземането на града от турците през 1393 г. мощите били пренесени последователно във Видин, Белград, а накрая се установили в Константинопол. През 1641 г. по молба на молдовския войвода Василий Лупу (роден в село Пороище, Разградско) мощите били пренесени в град Яш, Северна Румъния и положени в църквата “Св. Три светители”, сега манастир.

Ежегодно на 14 октомври се чества паметта на св. преподобна Параскева (Петка) Епиватска, известна още като Търновска или Българска.