Манастирът “Св. Георги Победоносец” се намира в Поморие, на около 20 км на север от Бургас. До него се стига лесно, тъй като се намира почти в центъра на града, между старата и новата част на Поморие. Той е един от малкото действащи манастири в Източна България и е сред най-почитаните свети обители в страната. В този дъждовен августовски ден посетихме и ние това свято място.
История
Християнството се появява рано в Поморие (Анхиало е старото име на града) - съществуват данни, че в града е основана църковна община още през II век. Мраморен релеф от ІІ–ІІІв с образа на тракийския конник показва, че на това място е имало тракийско светилище, а през византийската епоха, още през VІІв се е издигала християнска обител, която била свързана с живеещите в Анхиало византийски колонисти. Сегашната църква е построена през 1856 г върху основите на стар храм. В нея липсват стенописи, но можете да видите ценни икони от средата на XIXв като иконите на "Св. Богородица" , "Св. Георги", "Св. Мина" и "Св. Николай". Неизвестен е и майсторът на олтара, но творението му си остава уникално. Тук се пази и прочутия барелеф на тракийския конник (Св. Георги), който е вграден над чучура на лековитото аязмо.
 |
| Аязмото с барелефа |
През 1945 г. манастирската църква е разширена, като се достроени два странични престола - единият на св. Николай Мириклийски, а другият на св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. През 1966 г. е построена и камбанарията на храма, която е висока 20 метра. Храмовият празник на манастира е на 6 май, който е и празник на Поморие, тъй като свети Георги е покровител на града.
 |
| Камбанарията |
В книжката, отпечатана през 1906 година в Карнобат "Манастирът "Св. Георги" при град Анхиало и основателите му котленци" се споменават първите ктитори: хаджи Генчо, хаджи Петър Кьосето, Цанко Гагоолу, Никола Тихолов всички от Котел и хаджи Данчо от Сливен. Те били не само добри християни, но и заможни хора – стадата им от овце са били на паша в землищата на Черноморието и край Анхиало. Много скоро манастирът станал известен и на Гергьовден тук са идвали поклонници от цяла Източна България. По този начин манастирът получавал сериозни годишни приходи. Гръцкото население от Анхиало гледало благосклонно и доброжелателно на съществуващия манастир и го подкрепяло и материално. След станалите в Анхиало пожари през 1874 година в които изгорели няколко средновековни църкви, техните икони били пренесени в манастирската църква. През фаталната за Поморие 1906 година, когато през лятото градът е унищожен почти изцяло от пожар, манастирът не е пострадал.
Легендата
Легендата гласи, че в края на 17 век на това място се заселва турският бей Селим и основава чифлик. Селим бей страдал от тежка и неизлечима болест и една нощ сънувал, че в двора на къщата му има чудотворна вода. Когато разкопал на указаното в съня място, Селим бей открил мраморен барелеф на Свети Георги, а под него – аязмо. С водата от извора той се излекувал и в знак на благодарност построил на това място параклис и заедно с цялото си семейство приел християнската вяра. След като овдовял, Селим бей дарил чифлика си от 3800 декара за манастирска земя.
Свети Георги Победоносец
Християнският Великомъченик св. Георги Победеносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305). Постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. Според житието, недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените конници в християнството, поради което е избран за светец.
 |
| https://bg.wikipedia.org |
Вляво от входа на манастира има прекрасна музейна експозиция, съдържаща църковни вещи и икони, реликви и предмети от бита от хората по тези места.
Красиво и поддържано място е манастира “Св. Георги Победоносец”, потънал сред зеленината на овощни и декоративни дървета, цветни лехи и храсти. Място с дълга и интересна история, в която си струва човек да се потопи... и да се поклони.
Няма коментари:
Публикуване на коментар