Резерват Кабиле, край Ямбол – с аромат на лавадула

На път за морето решихме да посетим  Националния архитектурен резерват „Кабиле“, който е един от малкото туристически обекти в България, разположени в непосредствена близост до магистрала „Тракия“. Пътувайки в посока към Бургас, непосредствено преди едноименното село Кабиле, ще видите голям надпис „НАР Кабиле“, свивате надясно, а после наляво минавайки над магистралата и ще видите входа на резервата. 

Национален архитектурен резерват „Кабиле“Кабиле се разполага при големия завой на река Тунджа, преди тя да се отправи на юг към Одрин, където се влива в река Марица. Селището е разположено в подножието на Зайчи връх - последното възвишение на Средна гора. Площта на резервата е около 650 дка и е част от Стоте национални туристически обекта на България. Античният град Кабиле е имал стратегическо значение като възлов пункт при пресичането на няколко важни пътя в древността. Това му дава тласък и постепенно прераства във важен политически, икономически и религиозен център на Одриското царство, а по-късно и на Римската империя.

Малко история

През 342 г. пр. н. е. Филип Македонски превзема Кабиле по време на своя поход в Тракия. Там се настанява военен гарнизон и градът е доукрепен. През III в. пр. н. е. по времето на тракийските династии Спарток и Скосток, Кабиле се превръща във водещ политически и икономически център в Тракия. През този период градът започва да сече собствени монети, на които са представяни образите на Аполон, Артемида, Атина и Херакъл. След приемането на християнството през 313 г. Кабиле става център на епископия. Градът е унищожен през VI в. по време на аварските нападения в провинциите на Римската империя, а през Средновековието на територията на античния град възниква малко селище. Сегашният резерват се състои от музей и експозиция на открито, където могат да се видят резултатите от проучванията на археолозите. Разкрити са части от укрепителната система на древния град, проучено е светилището на хълма Зайчи връх, казармите на римските кохортите, две бани (терми), две базилики, стопански и административни помещения и др. свързани с ежедневния живот.

Какво може да се види в музея?

В музея са подредени експонати от бронзовата  и желязна епоха,  траките, римляните, и средновековието. На мен  най-интересни ми се сториха предметите на керамичното и ювелирното майсторство. Тук можете да видите и прочутия Севтополоски надпис, от който става ясно, че в Кабиле има представителни култови сгради и съоръжения - Фосфорион, олтар на Аполон и др. Преминавайки покрай витрините все едно си на разходка из многовековната история на България.

През 19 в. братя Шкорпил започват проучвания на Зайчи връх и изказват предположение, че откритият от тях град е Дионисополис.  Също през 19 век Константин Иречек дава заключението, че това е античният град Кабиле, който е сред най-често споменаваните селища в Тракия в  античните хроники.  Първите археологически проувания на територията на древния град са проведени през 1912 г. от Богдан Филов. През 1972 г. тук започват археологически проучвания, като на територията на древния град се провежда и археологическа практика на студенти от Софийския университет “Св. Климент Охридски” – и тази година имаше студенти и изследователи.  Оказа се че за пета поредна година студенти от втори курс археология проучват постройка от периферията на града от времето на късноримския период от IV век. До сега в този обект са разкрити около 120 бронзови монети и гръцка керамика, която студентки усърдно почистваха.

След като разгледахме музейната експозиция се насочихме към  основните обекти от античния град Кабиле, които са разположени в кръг и можете да ги обходите в посоката, която пожелаете. Има доста информационни табели, така че във всеки момент можете да се информирате къде се намирате и какво виждате. А това, което ме грабна още с влизането в античния град бе ароматът на лавандула, която си расте на воля покрай стените на обектите, на входа на музея и остава неповторимо усещане за свежест.

Малки и големите терми

Почти на входа на резервата се намират малките терми, а близо до базиликата се намират големите терми. Термите обикновено се изграждали с тухлена зидария, а вътре са били покривани с мрамор, украсявани с мозайки, скулптури и мраморни колони.

Зърнени складове

В началото на пътеката към светилището на Зайчи връх се намират складове за съхранение на зърно (Хореум) от  3-4 век.

Римски военен лагер

Още през 1912 година Богдан Филов открива в Кабиле надпис издигнат от римски легионер от кохортата разкватирувана тук. Името на военното лице е Елий Тарзас, който е тракиец по произход.

Голямата и малката базилика

По време на продължителните археологически разкопки са разкрити две раннохристиянски базилики. При разкопките на базиликите са открити множество фрагменти от богата архитектурна и декоративна украса – бази от колони, капители, корнизи, олтарна плоча, както и монети от императорите Константин I, Констанс, Юстиниан, Юстин и София. В централната епископска базилика е открита цветна мозайка, която може да бъде видяна в изградения музей с експонати – находки от района.

Тракийско светилище

До култовото светилище на възвишението Зайчи връх (от турски – Таушан тепе) се стига по широка пътека за около 10-15 минути. Това е един от основните и най-интересни обекти в резервата, запазено и до днес, посветено на Великата богиня-майка Кибела, което се смята, че дава и името на града. Смята се, че скалното светилище е било използвано като център за свещенодействия най-напред от дакомизийците, населявали днешните български земи преди траките.  В скалата на върха са изсечени два големи улея под формата на кръст, ориентирани в четирите посоки на света. От центъра, образуван при пресичането на двата улея може да се наблюдава лятното и зимното слънцестоене през специално подравнени за целта места на скалите от двете страни на източната траншея,  поради което се предполага, че светилището е било древна обсерватория. Съществува и легенда за заровената златна колесница на Александър Македонски в подножието на върха.

Село Кабиле

Всяка година през месец февруари в село Кабиле се провежда кукерски празник (т.нар. Кукеровден), а на 15 август (Успение на Света Богородица) се провежда събор в района на едноименния женски манастир с аязмо „Успение на Св. Богородица“, в който се съхраняват мощи на руски и йерусалимски светци. Манастирът е основан през 1928 г. около извор (аязмо) с вода, за която все още се смята, че е лековита . Като женски манастир, обителта е съществувала до падането на България под османска власт,. Свети Патриарх Евтимий минал през манастира на път към своето заточение в Бачковския манастир.

На тръгване си мислех за мъдростта на древните хора и за великата богиня-майка Кибела: майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и нейното плодородие, покровителка  на планините, горите и зверовете. Сякаш това олицетворение на силите на природата бе все още там – в грижливо подредените артефакти, в експозицията на открито, в лицата на посетителите, които внимателно изучаваха това наследство и незабравимия аромат на лавандула, който сякаш одухотворява каменните зидове.