събота, 25 юли 2015 г.

Екопътека "Видимско пръскало"

Събота  сутрин е, приготвяме се да тръгнем за плануваната разходка с идеята да пием по път кафе и избегнем жегата. Кафето го пием в любимия ми хотел Каза Арт в с. Орешак, като се наслаждавамe на хубаво кафе и красива обстановка в сенчестия двор. После продължаваме към Априлци и тук е мястото да кажа, че независимо от коя изходна точка тръгвате, ако искате да посетите това вълшебно място, просто тръгвате мааалко по-раничко.
Маршрутът през който преминава екопътеката е особено живописен и разкрива огромна част от красотата на Стара планина, а Видимското пръскало е част от резервата „Северен Дженджем“ на Национален парк „Централен Балкан“. Екопътеката е дълга около 16 км и би се харесала много на всеки, който обича допира с природата, свежия въздух и е любител на дългите разходки. 

Видимското пръскало

Пътуваме за Видимското пръскало с кола и стигаме крайният квартал на Априлци - Видима. И след като свърши квартала трябва да оставите колата си някъде около ВЕЦ-а и тръгнете пеша. 

ВЕЦ-а, от където тръгва екопътеката
Пътеката е обозначена - няма как да се объркате
Пътят до Видимското пръскало е около два часа нормално ходене, а хубавото е, че това е единственият път и няма как да се сбърка. През цялото време се върви по широка пътека, която е успоредна на река Пръскалска и се чува шумът на водата в реката. 

Река Пръскалска

На места има наистина огромни камъни, които сякаш някой великан е захвърлил сред реката, също и в гората, но гледките, които са се получили са уникално красиви.

По пътеката има доста информационни табели, които разказват за обитателите на парка, растителния и животински свят. Има различни местенца за отдих, пейки и красиви дървени мостчета, които даже в момента ремонтираха. Вижда се, че всичко е направено с мерак и добре поддържано, което от своя страна те кара да се чувстваш доста приятно. 


По пътя видяхме групички от хора, които си бяха организирали биваци край реката и се разхлаждаха в студените води на реката, хапваха или просто се излежаваха под дебелите сенки.

Ние пък си хапнахме сандвичи до една беседка, пийнахме водичка от красивата каменна чешма и още по-бодро запристъпвахме напред, защото ни чакаха толкова неща за преживяване. Минахме по поредица от мостчета, които ни прехвърляха от единия на другия бряг на реката, течаща през букова гора. 
А реката е пъргава, пръска и си играе, водата скача от камък на камък, почти не мърда на моменти, после пак подскача, бълбука, сякаш се смее и си играе със светлината и лъчите, които проблясват красиво в нея.
Накрая стигаме до мястото от където се открива гледка към пръскалото, което за съжаление поради засушаването през лятото бе доста маловодно. Почиваме си, защото съботната ни разходка е към своят край и трябва да поемаме по обратния път. 
На връщане усещам, че краката ми туптят, но удоволствието от изживяното, хубавите емоции остават . И след като човек се е докоснал до едно такова вълнуващо приключение веднага започва да си мисли за следващото, но дали ще имаме време да го осъществим това лято? Ами би трябвало, много, много се надявам...



Поредицата от мостчета са обновени





Видимското пръскало


Екопътека "Видимско пръскало" преминава през територията на Национален парк "Централен Балкан"



Няма коментари:

Публикуване на коментар