Аз на път : Екопътека "Видимско пръскало"

Събота сутрин е, приготвяме се да тръгнем за плануваната разходка с идеята да пием по път кафе и избегнем жегата. Кафето го пием в любимия ми хотел Каза Арт в с. Орешак, като се наслаждавамe на хубаво кафе и красива обстановка в сенчестия двор. После продължаваме към Априлци и тук е мястото да кажа, че независимо от коя изходна точка тръгвате, ако искате да посетите това вълшебно място, просто тръгвате мааалко по-раничко.

Маршрутът през който преминава екопътеката е особено живописен и разкрива огромна част от красотата на Стара планина, а Видимското пръскало е част от резервата „Северен Дженджем“ на Национален парк „Централен Балкан“. Екопътеката е дълга около 16 км и би се харесала много на всеки, който обича допира с природата, свежия въздух и е любител на дългите разходки.

Видимското пръскало

Пътуваме за Видимското пръскало с кола и стигаме крайният квартал на Априлци - Видима. И след като свърши квартала трябва да оставите колата си някъде около ВЕЦ-а и тръгнете пеша.

ВЕЦ-а, от където тръгва екопътеката

Пътеката е обозначена - няма как да се объркате

Пътят до Видимското пръскало е около два часа нормално ходене, а хубавото е, че това е единственият път и няма как да се сбърка. През цялото време се върви по широка пътека, която е успоредна на река Пръскалска и се чува шумът на водата в реката.

Река Пръскалска

На места има наистина огромни камъни, които сякаш някой великан е захвърлил сред реката, също и в гората, но гледките, които са се получили са уникално красиви.

По пътеката има доста информационни табели, които разказват за обитателите на парка, растителния и животински свят. Има различни местенца за отдих, пейки и красиви дървени мостчета, които даже в момента ремонтираха. Вижда се, че всичко е направено с мерак и добре поддържано, което от своя страна те кара да се чувстваш доста приятно.

По пътя видяхме групички от хора, които си бяха организирали биваци край реката и се разхлаждаха в студените води на реката, хапваха или просто се излежаваха под дебелите сенки.

Ние пък си хапнахме сандвичи до една беседка, пийнахме водичка от красивата каменна чешма и още по-бодро запристъпвахме напред, защото ни чакаха толкова неща за преживяване. Минахме по поредица от мостчета, които ни прехвърляха от единия на другия бряг на реката, течаща през букова гора.
А реката е пъргава, пръска и си играе, водата скача от камък на камък, почти не мърда на моменти, после пак подскача, бълбука, сякаш се смее и си играе със светлината и лъчите, които проблясват красиво в нея.
Накрая стигаме до мястото от където се открива гледка към пръскалото, което за съжаление поради засушаването през лятото бе доста маловодно. Почиваме си, защото съботната ни разходка е към своят край и трябва да поемаме по обратния път.
На връщане усещам, че краката ми туптят, но удоволствието от изживяното, хубавите емоции остават . И след като човек се е докоснал до едно такова вълнуващо приключение веднага започва да си мисли за следващото, но дали ще имаме време да го осъществим това лято? Ами би трябвало, много, много се надявам...