На тракийска сватба край Разград

Сватбената трапеза

Този уикенд имах шанса да присъствам на Четвъртия национален събор „Лудогорие“, който се проведе край Разград. Приготовленията ни започнаха около месец преди събитието, а изискване на организаторите бе всички гости на сватбата да са с национални носии, така че  се постарахме да се организираме навреме. За съжаление времето бе променливо и дъждовно, валя няколко пъти през деня, но това изобщо не уплаши хилядите хора в местността Пчелина край Разград.

Приготовленията за гостите бяха сериозно предизвикателство за организаторите

В тридневната програма на събора аз преброих 163 изпълнители и състави, на които е бил даден шанс да се изявят на три паралелни сцени - Програма на събора

Целта на организаторите е всяка година по време на събора „Лудогорие” да бъде представяна старинна сватба от различна етнографска област на България и да бъде даден шанс на всички българи да участват и да седнат на софрата с младоженците. За догодина плановете са да бъде представена Капанска сватба - капанците са българска общност от района на Разград със специфични традиции и обичаи. Ако имам шанса да присъствам догодина, обещавам да разкажа...

Тази година сватбата отбеляза три рекорда на Гинес - 3009 човека от цяла България и чужденци, седнаха на сватбената трапеза на Стойка Димитрова и Росен Митев от Нова Загора. Подредена бе най-дълга сватбена софра – 952 м. и приготвено най-голямо количество сватбена яхния – 2 тона. Ние участвахме в подреждането на сватбената трапеза и това бе истинско предизвикателство на фона на променливото юлско време - на няколко пъти валя и то проливен дъжд, а организатори и гости търпеливо изтърпяха капризите на времето.

Пристигнаме в местността Пчелина, като предварително бяхме си заявили пропуск за колата, паркирахме и тръгнахме към мястото, определено за провеждане на сватбата и заваля. Добре, че имаше къде да се скрием от проливния дъжд - скрихме се в една шатра, заедно с други сватбари като нас.

В местността Пчелина край Разград се бяха стекли хора от цялата страна

След като спря проливния дъжд се насочихме към мястото за регистрация -  получихме нашите гривни с номера за участие в събитието, защото беше важно да се знае колко хора участват, заради рекорда на Гинес.

Тук получаваме гривнички с номера, записват ни и личните данни

Навсякъде имаше хора в национални носии, които с нетърпение очакваха началото на сватбената церемония - едно такова шарено и много българско...

Организатори и спонсори бяха осигурили храна за многобройните гости - сирене, кашкавал, извара, хляб, която обаче трабваше да бъде нарязана, подредена и сервирана в специални подноси. Включихме се и ние в приготовленията, подреждахме продуктите, сервирахме, но дъжда на няколко пъти прекъсна работата ни. Беше си приятно и малко изморително, обаче така се потопихме с атмосферата на празника и се чувствахме полезни. 

Приготовленията около сервирането на храната за гостите изискваха доста усилия. Абе не е шега работа да нахраниш над 3000 човека...

Покрай сервирането на храната не пропуснахме да се насладим на уникалната атмосфера и да запечатаме в снимки видяното.

Тук сме с едни хайдути/или разбойници, не разбрах точно, които имаха специална роля в сватбения сценарий

В този огромен съд се приготвяше сватбената курбан чорба ( цели 2 тона), която бе раздадена на гостите. И аз помагах в разпределянето й, но така и не я опитах - иначе изглеждаше вкусно.

Сватбената курбан чорба също постави рекорд на Гинес

Не е лесно да се подредят тези дълги сватбени трапези, а и гостите бяха доста нетърпеливи.

Гостите са вече около трапезата в очакване да започне сватбеният ритуал

Младоженците Стойка и Росен Митеви

Ритуалът за сключване на гражданския брак бе извършен от представител на Община Разград, а след него се състоя тракийски ритуал, в който участваха над 50 човека от свиленградските села Радовец, Сладуна и Студена. Усещането хиляди хора да извикат „Горчиво" под зоркия поглед на летящия в небето дрон бе уникално. Хилядите хора в национални носии и многобройните зрители станаха свидетели на нещо уникално и истинско. Догодина може пак да сме на сватба край Разград - защо не?