неделя, 5 юли 2015 г.

На тракийска сватба край Разград


Сватбената трапеза
Този уикенд имах шанса да присъствам на Четвъртия национален събор „Лудогорие“, който се проведе край Разград. Приготовленията ни започнаха около месец преди събитието, а изискване на организаторите бе всички гости на сватбата да са с национални носии, така че  се постарахме да се организираме навреме. За съжаление времето бе променливо и дъждовно, валя няколко пъти през деня, но това изобщо не уплаши хилядите хора в местността Пчелина край Разград.

Приготовленията за гостите бяха сериозно предизвикателство за организаторите
В тридневната програма на събора аз преброих 163 изпълнители и състави, на които е бил даден шанс да се изявят на три паралелни сцени - Програма на събора
Целта на организаторите е всяка година по време на събора „Лудогорие” да бъде представяна старинна сватба от различна етнографска област на България и да бъде даден шанс на всички българи да участват и да седнат на софрата с младоженците. За догодина плановете са да бъде представена Капанска сватба - капанците са българска общност от района на Разград със специфични традиции и обичаи. Ако имам шанса да присъствам догодина, обещавам да разкажа...
Тази година сватбата отбеляза три рекорда на Гинес - 3009 човека от цяла България и чужденци, седнаха на сватбената трапеза на Стойка Димитрова и Росен Митев от Нова Загора. Подредена бе най-дълга сватбена софра – 952 м. и приготвено най-голямо количество сватбена яхния – 2 тона. Ние участвахме в подреждането на сватбената трапеза и това бе истинско предизвикателство на фона на променливото юлско време - на няколко пъти валя и то проливен дъжд, а организатори и гости търпеливо изтърпяха капризите на времето.
Пристигнаме в местността Пчелина, като предварително бяхме си заявили пропуск за колата, паркирахме и тръгнахме към мястото, определено за провеждане на сватбата и заваля. Добре, че имаше къде да се скрием от проливния дъжд - скрихме се в една шатра, заедно с други сватбари като нас.
В местността Пчелина край Разград се бяха стекли хора от цялата страна

След като спря проливния дъжд се насочихме към мястото за регистрация -  получихме нашите гривни с номера за участие в събитието, защото беше важно да се знае колко хора участват, заради рекорда на Гинес.

Тук получаваме гривнички с номера, записват ни и личните данни



Навсякъде имаше хора в национални носии, които с нетърпение очакваха началото на сватбената церемония - едно такова шарено и много българско...

Организатори и спонсори бяха осигурили храна за многобройните гости - сирене, кашкавал, извара, хляб, която обаче трабваше да бъде нарязана, подредена и сервирана в специални подноси. Включихме се и ние в приготовленията, подреждахме продуктите, сервирахме, но дъжда на няколко пъти прекъсна работата ни. Беше си приятно и малко изморително, обаче така се потопихме с атмосферата на празника и се чувствахме полезни. 

Приготовленията около сервирането на храната за гостите изискваха доста усилия. Абе не е шега работа да нахраниш над 3000 човека...


Покрай сервирането на храната не пропуснахме да се насладим на уникалната атмосфера и да запечатаме в снимки видяното.


Тук сме с едни хайдути/или разбойници, не разбрах точно, които имаха специална роля в сватбения сценарий


В този огромен съд се приготвяше сватбената курбан чорба ( цели 2 тона), която бе раздадена на гостите. И аз помагах в разпределянето й, но така и не я опитах - иначе изглеждаше вкусно.


Сватбената курбан чорба също постави рекорд на Гинес


Не е лесно да се подредят тези дълги сватбени трапези, а и гостите бяха доста нетърпеливи.

Гостите са вече около трапезата в очакване да започне сватбеният ритуал

Младоженците Стойка и Росен Митеви
Ритуалът за сключване на гражданския брак бе извършен от представител на Община Разград, а след него се състоя тракийски ритуал, в който участваха над 50 човека от свиленградските села Радовец, Сладуна и Студена. Усещането хиляди хора да извикат „Горчиво" под зоркия поглед на летящия в небето дрон бе уникално. Хилядите хора в национални носии и многобройните зрители станаха свидетели на нещо уникално и истинско. Догодина може пак да сме на сватба край Разград - защо не?

Няма коментари:

Публикуване на коментар