Истории и легенди от Арнауткьой

На 7 км от град Разград, в началото на река Боаза, ляв приток на река Бели Лом, е разположено село Пороище (старото му име е Арнауткьой).  Благоприятните природни условия тук са станали предпоставка за възникване на живот още  от каменно-медната епоха. Селото е разположено изцяло върху хълмист терен, наподобяващ повече планински отколкото равнинен. Природата е сътворила тук прекрасни гори и хълмове, а гледката, която се разкрива е неописуема и зрелищна.

Църквата "Свети Атанасий", с. Пороище

Счита се, че селото е създадено през втората половина на 15 век, като за първи път то се споменава в турски регистър на овцевъди от 1573 г. Предполага се, че първите му жители са били албанци, дошли от Епир след покоряване на родината им от турците. Много информация за тази част от историята на селото има в книгата на доц. Боян Гюзелев "Албанци в Източните Балкани", като за село Пороище има цяла глава - ТУК.

Центъра на село Пороище

През селото, което през този период е носело името Долно Арбанаси е минавал главният път от Русе през Разград за Търговище, Шумен и Варна, където се извършвала оживена търговия, свидетелство за което са намерените при археологически разкопки многобройни монети. В селото е имало многобройни работилници, били развити абаджийство, чохаджийство, кожухарство, свещарство, кацарство, каменоделство. За благосъстоянието на селото говорят и четирите църкви, съществували през 17-19 век, които били “арбанашки тип”, изградени изцяло от камък, с двускатен покрив с турски керемиди, украсени със стенописи. През есента на 1810 година, при едно от сраженията между османската и руската армия селото е запалено и унищожено. Местното население се преселва във Влашко и Молдова, а след войната в селото се връщат едва тридесетина семейства. По това време в селото се заселват балканджии и започва нов етап от неговото развитие.

Каменна плоча от с. Пороище

След Освобождението развитието на селото е пряко свързано с икономическия живот на Разград. Хората са се занимавали предимно със земеделие, скотовъдство, занаятчийство и търговия. Любопитното е, че местните търговци са изнасяли стоките си по пазарите във Влашко, Молдова и Русия. За търговските връзки с други страни свидетелства документ, който показва, че от Пороище са изнасяни 15 000 волски кожи за Дубровник.

Село Пороище

Интересно описание на селото прави английският пътешественик Джон Джексън, който го описва като малък град. По негови спомени през XIX век е имало цели 1 500 къщи с над 12 000 души население, при положение, че по това време Разград е бил десетхиляден град.

Уникалната вкопана църква "Свети Атанасий"

Църквата "Свети Атанасий", с. Пороище

Още на входа на селото се вижда църквата "Св. Атанасий", която е най-старият и единственият вкопан в земята храм в Лудогорието. Църквата е вкопана в земята, понеже тогава в Османската империя имало закон църквите да не бъдат по-високи от конник на кон. Около два метра е вкопана църквата, а общата й височина е около 5 метра.

Веднъж тя пострадала при пожара през 1810 г., когато изгаря и цялото село, но още през 1830 г. местни заможни хора успяват да я възстановят. Днес в църквата са запазени в оригиналния си вид кованите порти, резбования таван и каменните плочи. Храмът има интересна архитектурна форма и голяма историческа стойност, освен това той е и с уникална, невероятната акустика и има потенциал да се превърне в прекрасна концертна зала. Около църквата могат да се видят и многобройни древни надгробни плочи и надписи, имащи вековна давност, съхранили паметта за известни личности и славното минало на селото.

Комитетската къща в Пороище

Важен момент в историята на селото е създаването на тайния революционен комитет в къщата на поп Иван Самоковски през 1872 година. Към тайната организация се присъединяват местни дейци и патриоти, сред които Ангел Кънчев, които е съратник на Васил Левски. Но комитетът съществува твърде кратко, защото два месеца по-късно Ангел Кънчев се самоубива на пристанището в Русе при опит да бъде заловен. След вестта за неговата смърт комитетът спира своята революционна дейност като част от документите са унищожени. През 2016 год. експозицията е обновена и е част от Регионалния исторически музей в Разград, но е необходима предварителна заявка за посещение, контакти: ТУК

Пещерата Света Марина

От векове традиционният празник на селото е  Св. Марина, в края на юли. Поради горещото време домакините приготвяли лека храна от заклано агне или яре, пресни краставички, престояли седмица на юлското слънце, супи и яхнии с пресни зеленчуци. За десерт селото е прочуто с тиква, приготвена с мляко и ориз.

Източник: photo-forum.net

Още траките  открили скална пещера край селото, която устроили и използвали като свещено място за молитви. Заради честите военни сражения хората се укривали и тайно се молели за помощ, а по скрити пътеки се стремели да запазят в тайна това свято място. Пещерата била украсена с ритуални пещерни фрески, но силни дъждове и порои са затлачвали святото място и много от фреските са заличени. През 17 век в деня на Св.Троица, местното население със свещеници и хоругви се събирало пред малкия извор в пещерата и извършвали водосвет.

Легенда разказва за богат турчин от региона, който имал малка сляпа дъщеря, която прогледнала, благодарение на лечебната сила на водата от извора в тази пещера. За отплата богатият турчин откупил земите около аязмото и ги подарил на местната църква, за да запази това свещено място с лековита вода за други страдалци. В годините на Руско-турските войни и поройни дъждове аязмото е било затрупано, а хората напразно копаели и търсели извора. През на пролетта на 1907 година аязмото е отново открито, а кладенчето и пещерата почистени. Оформено е скално предверие, покрито с бетонна плоча като параклис и молитвен кът в почит към Света Марина. Почистената пещера е дълга 15 метра, широка 3 метра и толкова висока.
През 2011-2012 год. белгийски скаути през летните месеци възстановяват параклиса над извора, поставят покрив над аязмото, почистват мястото, поставят табела. 

Личности

Станка Николица Спасо Еленина - изт: http://www.rzgallery.com/

Селото има славна история, за която са допринесли и редица личности, родени тук.

Сред тях са Василий Лупу (1595 – 1661) молдовски княз, за който някои учени считат, че е роден в Пороище, други отричат това. 

Тук е родена Станка Николица Спасо Еленина (1835 – 1920) общественичка, преводачка, една от първите български поетеси. Още информация за поетесата - ТУК.

В Пороище е роден Марин Николов,  победител в Обиколката на България през 1935 г; победител в Обиколката на Румъния през 1934.

Днес малко е останало от някогашното славно минало на селото - вървях по почти безлюдните селски улици и се вглеждах в къщите, хълмовете, площада със старата, отдавна неработеща фурна, селската чешма. И си мислех за превратностите на времето, за отминалите периоди на разцвет и упадък и после пак възраждане на това древно селище.