Котел - усещане за история и възрожденски дух

Град Котел е разположен  в източната част на Стара планина, а най-високо място в района е връх Разбойна с височина 1128 м. Градът е сгушен в малката, но живописната котловина на река Котлешница и ме очарова със своя възрожденски дух, уважение към историята и красиви килими.
 

Котел

В този град има много история...
 

Тук навсякъде се усеща история и духът на емблематични български имена и възрожденци. Историята на града започва още в древността – намерени са археологически находки в тракийски култови комплекси и скални гробници, които го доказват. Близо до града според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. А иначе името на гр. Котел се споменава за първи път в османо-турски регистър през 1486 г., когато градът е бил известен под името Казан пънаръ.

Сградата на община Котел

Благоприятният климат и многобройните  пасища наоколо определили овцевъдството като основен поминък за местното население. Овцевъдството на свой ред поставило началото на много занаяти в региона свързани с шивачество, тъкачество и килимарство. В края на 18 и началото на 19 век вълната от над 450 000 овце, пристигала в Котел за изработка на килими, аби и шаяци. И днес градът е известен с килимите си, най-старите от които са изложени в Галатанското училище. Те присъстват и на герба на град Котел, където е изобразен факел, който е символ на просвещението и килим – символ на традиционния местен занаят. Типични за котленските килими са строго подредените, едри геометрични шарки, известни като "големите очила" и "къдравите звезди".

Галатанското училище - http://www.bulgariainside.com

Забележителности
 

Като се разхождате из града ще ви впечатлят красивите котленските възрожденски къщи, които са от типа "Камчийска къща", построени от камък и дърво, с великолепни дърворезби, големи стрехи и красиви дворове.
Котел все още притежава много силен, балкански дух, а тук са се родили много бележити българи. Един от тях е Софроний Врачански, най-видния представител на Котленската книжовна школа, както и д-р Петър Берон, автор на първия български буквар/ „Рибен буквар”, Неофит Бозвели, учител и водач на борбата за независимост на българска църква, Георги Раковски, водач на национално-освободителното ни движение. Тук са родени и  капитан Георги Мамарчев, Стефан Богориди, Гавраил Кръстевич, Атанас Гранитски. В местното килийно училище е оставал да пренощува Паисий, а Софроний Врачански за първи път там преписва „История славянобългарская”.

Пантеонът на котленските възрожденци

Една солидна сграда прави впечатление в центъра на града с интересната си архитектура - Пантеонът на котленските възрожденци, в който има няколко тематични зали: Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери, които проследяват живота и дейността на многото национални герои от региона. Тук е положен и мраморният саркофагът с тленните останки на Георги С. Раковски, покрит с бронзово знаме. Преминавайки от зала в зала се удивих от прекрасно подредените експозиции, любезната уредничка и приятната атмосфера на това място. Освен това оказа се, че в понеделник музеят е отворен за посещение без входна такса.

Саркофагът на Г.С.Раковски

Паметникът на Г.С.Раковски в центъра на града

В Котел има две църкви: църквата "Св. св. апостоли Петър и Павел", в която е служил Софроний Врачански и църквата „Св. Троица“, която е строена от богати каракачански майстори и богати котленци. В Галатанското училище е разположена изложба, посветена на килимарството, а самата сграда е с архитектура, характерна за Котленския край. В Етнографския музей  може да се види подредбата на някогашния котленски дом. Друга забележителност е местното музикалното училище “Филип Кутев”, основано през 1967 г., което е единствено по рода си в Европа училище за фолклорни песни и инструментална музика.

Градът три пъти е горял и три пъти е възкръсвал, запазил възрожденския си дух. „Котeл го огън не гори, Котел го сабя не сече, в Котел се лесно не влазя.”, тази песен гордо са пяли жителите на това малко градче, сгушено в Стара планина. Мисля, че родолюбивият дух на хората тук и желанието им за съхраняването му, въпреки превратностите на съдбата са достойни за уважение. Хубав град е Котел, място което зарежда с енергия и буди чувство на гордост. Град с интересно минало, надявам се и със славно бъдеще.