Манастирът "Света Богородица“, известен и с името
„Ястреб" се намира в местността Сливешки ливади, между южните околности на град Ловеч и с. Сливек. Ние тръгнахме в ранната неделна утрин от ловешкия квартал Вароша с група на местното туристическо дружество "Стратеш". Времето беше мразовито, но слънчево и всички туристи крачехме бодро след нашия водач.
За около час и половина умерен ход видяхме камбанарията и белите стени на манастира. Пътят минава край красиви скали, огряни от слънчеви лъчи, на места в близост до река Осъм, която прави красиви завои и кротко си тече, бързайки да се влее в Дунава. Пътят все още не е маркиран, но разходката беше много приятна, заради слънчевото време, невероятните гледки към скалните венци и приятната компания.
История
Сливешкият манастир"Света Богородица - Ястреб" е създаден през XIV век по времето на цар Иван Александър. Манастирът е бил голям книжовен център, където монаси създавали ръкописни евангелия. До нас са достигнали четири от тях, които се съхраняват в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. През XVII век е създаден „Требник“, който днес е в Рилския манастир. Преписа на Бориловия синодик от XIV век е създаден по поръка на Ловешкия деспот Иван Александър и се съхранява в Академията на науките на Санкт Петербург. В Регионалния исторически музей - Ловеч се съхраняват друга част от творбите, сред които е „Дриновия сборник“. В манастира са работили монасите Душко Граматик, Петър Граматик, граматик Ангелак и др. След XVII век, манастира е разрушен и изгорен от османските власти.
Легендата
 |
| Сливешкият манастир"Света Богородица" |
За около час и половина умерен ход видяхме камбанарията и белите стени на манастира. Пътят минава край красиви скали, огряни от слънчеви лъчи, на места в близост до река Осъм, която прави красиви завои и кротко си тече, бързайки да се влее в Дунава. Пътят все още не е маркиран, но разходката беше много приятна, заради слънчевото време, невероятните гледки към скалните венци и приятната компания.
Сливешкият манастир"Света Богородица - Ястреб" е създаден през XIV век по времето на цар Иван Александър. Манастирът е бил голям книжовен център, където монаси създавали ръкописни евангелия. До нас са достигнали четири от тях, които се съхраняват в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. През XVII век е създаден „Требник“, който днес е в Рилския манастир. Преписа на Бориловия синодик от XIV век е създаден по поръка на Ловешкия деспот Иван Александър и се съхранява в Академията на науките на Санкт Петербург. В Регионалния исторически музей - Ловеч се съхраняват друга част от творбите, сред които е „Дриновия сборник“. В манастира са работили монасите Душко Граматик, Петър Граматик, граматик Ангелак и др. След XVII век, манастира е разрушен и изгорен от османските власти.
 |
| Входа на църквата |
Легендата гласи, че след падане на България под турско
робство поради опасността да бъде поругана иконата на Света Богородица, тя се
превърнала в ястреб и отлетяла към Троянския балкан. Според друго предание за
Светата обител при идването на турците ястреб слязъл от небето и взел храмовата
икона на Света Богородица, която отнесъл в Троянския Балкан и оставил на едно
голямо дърво.Монасите от манастира тръгнали по пътя на птицата и така иконата и
монасите, които успели да се спасят дали началото на Троянската света обител.
 |
| Камбанарията |
Възстановяването
Манастирът "Света Богородица- Ястреб" е разположен на 8,7 дка митрополитска земя, а надеждите на вярващите са там да се заселят монаси и изпълнят с живот това свято място. След дълги години на забрава, манастирът е възстановен по идея на отец Вениамин Павлов, изцяло с дарения. Първата копка е направена на празника Благовещение през 2013 година. Възстановяването на манастира започва след появата на образа на Богородица на скала в близост до манастира. Църквата е с големина над 50 кв. м, а на пода на храма има черна мраморна плоча с гравирани две години: 1690, годината на разрушаване и 2014, годината на освещаване на новопостроения храм и камбанарията на манастира. Храмовият празник на манастира е на 8 септември.
Под топлите ласки на декемврийското слънце стоях край църквата и си мислех, че има надежда за нас, българите - древен народ, със славно минало, интересно настояще. А бъдещето - то зависи от всички нас...
Няма коментари:
Публикуване на коментар