петък, 15 декември 2017 г.

Лопушанският манастир "Св. Йоан Предтеча"

Лопушанският манастир  "Св. Йоан Предтеча" се намира на 105 км от София в Чипровския дял на Стара планина,  на около 20 км от Монтана и 55 км от Враца. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена. Манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура, каменни пластики, поради което е обявен за национален паметник на културата през 1973 г.

Лопушанският манастир

Пристигнахме в ранния следобяд и веднага се отправихме към църквата, където имаше ремонтни дейности. Разбрахме, че на мястото на сегашния манастир някога е имало друг, построен през  Второто българско царство, който бил разрушен по време на турското нашествие. Светата обител е била опожарена до основи през 1678 г. и при пожара са унищожени всички писмени доказателства за съществуването му дотогава.  През 1850 г. Димитър Тончов от Берковица получава голямо наследство от родителите си, приема монашеството и всичките си пари влага във възстановяването на манастира и изграждането на църква. Купува даже от султана правото да построи сграда, по-висока от джамия.


Вече като архимандрит Дионисий, Димитър Тончов става и първият игумен на Лопушанския манастир след опожаряването му.  Жителите на село Лопуш пък дарили земи за изграждането на новия манастир и заради този жест и до днес манастирът е известен с името Лопушански.


В периода 1850-1856 г. била изградена и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Църквата на манастира е построена за шест години. Архимандрит Дионисий искал да построи храм, подобен на този в Рилския манастир, затова заедно с майстора-строител Лило посетили Рилската света обител. При завръщането си майсторът започнал да гради църквата, но виждайки несъответствията, архимандритът изпратил отново майстора до Рилския манастир. За да не допусне грешка и след второто си посещение, майстор Лило направил макет на църквата, като използвал клонките от една кошница и така изпълнил точно задачата. Всички икони в църквата и в двата малки параклиса на територията на манастира са дело на художниците Станислав и Никола Доспевски - племенници на възрожденския художник и иконописец Захари Зограф. Днес това е третата по големина манастирска църква в България.


Интересен факт е, че на кубетата има прозорчета, което е рядко срещано архитектурно решение. В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Показан е мъж с размахана сабя и подпрян на пушка. Храмът не е изографисан, но има един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, дело на майстора  Стойчо Фандъков,  прародственик на столичната кметица Йорданка Фандъкова, с истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски. В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата да се намират. През Възраждането в Лопушанския манастир е действало килийно училище, манастирът е била средище на националноосвободителните и църковните борби. Особено активно участие взема йеромонах Дионисий, по това време там отсядали воеводите Панайот Хитов, Филип Тотьо, Иван Кунин и други.

Белокаменната чешма с трите чучура

Съхранена и до днес е построената през 1856 г. белокаменна чешма с три чучура в двора на светата обител. За богослужение през студените месеци се използва малката черква "Рождество Богородично", наричана още "зимна". Тя е и параклис-костница, в който се съхраняват костите на загинали в Чипровското въстание местни хора.


На входа на църквата е имало огромна секвоя гигантея, посадена през 1937 г. в чест на раждането на наследника на цар Борис Трети - Симеон, която вече за съжаление е отсечена. През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран и ремонтиран, благодарение усилията на тогавашния игумен архимандрит Амвросий. По негово време е построена нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.


Лопушанският манастир е бил любимо място на Иван Вазов - по време на престоя си тук той създава част романа си "Под Игото".  През периода през 1879-1881 г. писателят е бил назначен за околийски съдия в Берковица. 


През 2014 г. в църквата на манастира е открита зазидана икона на повече от 320 г. В тайник в стената е намерена напълно запазената икона, която най-вероятно е скрита там през 1688 г. Иконата е открита благодарение на пророческия сън на Мария от София, която обяснява на епископ Сионий да изкопаят ценната икона от точно определено място в черквата. Тя дава точни инструкции - да се търси до свода на прозореца в ляво, на височина от метър и половина.


Епископ Сионий се съгласява и чудото се случва - точно на това място в стената се отваря ниша, в която стои старинна икона на Богородица с Младенеца. Иконата е единствената вещ, спасена от първия манастир, опожарен и унищожен след Чипровското въстание през XVII век. 
Иконата била увита в ръчно тъкана кърпа, която била напълно изгнила. Самата икона е запазена напълно непокътната. Епископ Сионий смята, че е била изографисана в годините, когато на това място е имало стар манастир. Възможно е иконата да е чудотворна и да е скрита, за да бъде запазена от нашествия и унищожение. За това говори фактът, че иконата на Дева Мария с Младенеца има сребърен обков, а традицията е да се обковават със сребърен обков иконите, които са чудотворни или особено почитани. На гърба на откритата светиня ясно личи, че е била в храм, където е имало пожар и от едната си страна е обгоряла. Там са изобразени два вечно зелени кипариса, които са символ на непреходността на Православието. Между тях е изографисана финикова палма, която според преданията олицетворява Божията благодат.



В Лопушанския манастир

Надморската височина край Лопушанския манастир е 260 м, а климатът наоколо се слави като изключително благоприятен за лечението на белодробни заболявания, както и на двигателно-опорния апарат. Оприличаван е с този в Банкя, и като доказателство, местните хора изтъкват, че не случайно дълги години до манастира е съществувал пионерски лагер. Реките са пълни с риба, водата е бистра, въздухът – чист.
Понастоящем Лопушанският манастир е действащ - мъжки. Обителта разполага с 16 стаи за гости и ресторант - магерница, като според игумена, заплащането е доброволно, не по тарифа, а кой колкото даде. Нарича го дарение или лепта, като важното е да се пречистиш, да се помолиш мълчаливо, да запалиш свещичка, да пообщуваш с Бога. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари - Деня на Св. Йоан.


Други интересни места за посещения в района: на 18 км от Лопушанския манастир се намира известният килимарски център в гр. Чипровци. В района има отлични възможности за риболов. На 15 км, над с. Копиловци, тръгва Копренската екопътека, на 52 км са Белоградчишките скали, а на 100 км е град Видин. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар