събота, 7 април 2018 г.

До средновековния български град Червен

Червен е средновековен български град, един от най-значимите военни, културни и църковни центрове на Втората българска държава (12-14 век). Намира се до с.Червен на 55 km южно от град Русе и е обявен за археологически резерват с решение № 953 от 1997 г. на Министерски съвет. От Червен произхожда родът на баба Тонка Обретенова.

Крепостта Червен










Ние тръгнахме сутринта в посока град Бяла, а след моста на Колю Фичето поехме към Русе. За Червен има табели, които са вдясно, а пътят преминава през град Две могили и стига до село Червен. В селото има табели, които ще ви отведат в подножието на крепостта, разположена живописно в скалите край река Черни Лом. Крепоста ни посрещна огряна в слънце, а това заедно с разцъфналите дървета, ромонът на реката и прекрасните пролетни аромати направиха тази разходка незабравима. 







От къде произхожда името на крепостта?

Съществуват няколко предположения - едно от тях гласи, че градът е основан от преселници - руси, които пренесли името от своя град Червен, Галичка Русия. Други учени смятат, че името е произлязло от цвета на почвата или желязната руда лимонит и хематит, която се използвала за желязодобива в района. Според народното предание от Червен при топенето на желязото небето нощем се огрявало в огнено червено и се виждало надалеч. Ако името е свързано с червения цвят, може да се обясни и с другото му значение - хубав, красив, свързано с това, че градът бил внушителен и процъфтяващ още при своето създаване. А най-близката асоциация, която предизвиква у нас произнасянето на името “Червен” е свързана с известната от нашето съвремие, доскоро наричана Доростоло-Червенска митрополия.
Оставихме колата на паркинга, купихме си билети и поехме по каменните стъпала, които ни отведоха пред портите на крепостта. Гледката, която се откри пред нас бе зашеметяваща.



Малко история

Червен е сред най-големите укрепени градове на Второто българско царство - застроената му територия имала площ около 180 дка. Тя значително превишавала размерите на повечето средновековни български градове.значимите центрове на Второто българско царство (XII – XIV в.). Стратегическото му местоположение, благоприятните условия в долината на река Черни Лом и близостта до столицата Търново предопределят неговото развитие. Крепостта е разположена на висок скален рид, ограден от реката, като и до днес е запазил големи части от сложната си укрепителната система. Значението на Червен нараства след 1235 г., когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия. Развитието на Червен достига своя разцвет през XIV в., когато неговата територия нараства значително и се превръща в стопански център с развити дърводобив, железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти, което го превръща в значимо търговско средище. Градът е бил феодално владение на българския цар Георги Тертер, основател на династията Тертеровци, чийто най-изявен представител е синът му Теодор - Светослав Тертер.




В края на 14 в., Червен заедно с останалите български земи, попада под османско владичество и е опустошен. Легендите, както и някои исторически източници сочат, че голяма част от жителите на големия и процъвтяващ през Средновековието град са мигрирали към селището, познато още по римско време като Сексагинта Приста, по време на османското владичество - Русчук, а днес - град Русе. След турското завоевание започнал упадък, който превърнал цветущия някога град в малко селце.



Началото на археологическото проучване е поставено през 1910 г., а от 1961 г. разкопки са правени ежегодно. Находките от Червен се съхраняват в Националния исторически музей в София, Националния археологически музей в София и Регионалния исторически музей в Русе. Сред тях са няколко големи съкровища, включващи накити, керамика, предмети от бита и др. Червен е обявен за Национален археологически резерват и е един от най-значимите туристически обекти с изградена инфраструктура в страната.




Какво може да се види в крепостта


Тук са разкрити голям феодален замък, крепостни стени, подземни водоснабдителни проходи, обществено-административни сгради, 13 църкви, улична мрежа, жилищни сгради и работилници. Напълно запазена е триетажна крепостна кула, по чийто модел е изградена Балдуиновата кула на Царевец, Велико Търново.

Крепостната кула


Разхождайки се силно впечатление ми направиха разкритите и консервирани многобройни църкви на територията на средновековния град.



Крепостта е включвала вътрешен/укрепен град и външен/незащитен, който не е бил ограден с крепостни стени. Външният град се е намирал в подножието до реката, а по-късно заема и други обширни територии, като например тази – източно от главната порта. Археологически разкопки доказали, че градът е строен по определен градоустройствен план, като са използвани особеностите на терена.



Тук е разкрит замък на владетел, като от разкритите в България замъци червенският е сред най-големите и най-запазените – втори след двореца на търновските владетели. Основите на замъка имат форма на неправилен трапец, може би заради неравния терен. Сградите в крепостта се издигали на няколко етажа и между тях се провирали тесни улици. Една от улиците обаче удивлява с размерите си – широка е около 2 м ширина и е била основната артерия, пресичала по дължина целия град.



Село Червен и неговите околности са богати на карстови извори, а част от тях са разположени и в подножието на средновековния град. Те са били основният източник, от който жителите му са си набавяли питейна вода. В укрепения град на Червен не са открити следи от водопровод, а за битови и стопански нужди е използвана вода от р. Черни Лом, както и дъждовната вода, която се е събирала в щерни, изсечени в скалите на крепостта. С най-голяма вместимост е щерната, която може и днес да се види в двора на замъка. В крепостта има и таен тунел, който отвеждал до извор, от който градът се е снабдявал с вода. 
Интересни находки са кръглите бойни топки, издялани от кремък и варовик. Те са били използвани като боеприпаси за каменометните машини, с които е разполагал замъка за своя защита.

Бойни топки
Нов живот на крепостта

В Червен през последните 7 години се провежда традиционен Средновековековен фестивал, в периода 24 - 26 май. Тогава посетителите на крепостта могат да се потопят изцяло в средновената атмосфера, пресъздавана от дружества за възстановки. Могат да се видят демонстрации на войнски умения, представят се и много средновековни занаяти: тъкачество, шивачество, обущарство, ковашко майсторство, бродерия и др.

Източник: http://arenamedia.net 
Тръгвайки си от това прекрасно място сякаш усетих каменните останки на средновековния Червен да нашепват гордо за своята някогашна слава и значение. Прекрасно място, устояло на превратностите на времето, където можеш да научиш много и почувстваш ценностите на една друга, много различна епоха.

На сбогуване с крепостта...


Няма коментари:

Публикуване на коментар