четвъртък, 24 юли 2014 г.

Боянската църква

Входа на Боянската църква

За Боянската църква се носят легенди, а стенописите й са известни в цял свят. Църквата се намира  на по-малко от 40 минути път от центъра на София. До нея може да стигнете с автобуси № 107 и № 64 до Боянското ханче, от което трябва да вървите пеш не повече от 2-3 минути, а с кола пътят е около 8 километра от центъра. Ние тръгнахме с автобус към Витоша, но за лош късмет по пътя ни заваля проливен дъжд и промени плановете ни. Седнахме в едно кафене, изчакахме да спре дъжда и тръгнахме към Боянската църква. Дъждът обаче бе наш спътник още на няколко пъти през деня, добре, че се бяхме екипирали с дъждобрани. И такаа, опаковани в дъждобрани се озовахме пред входа на църквата.
За мен това място бе свързано преди всичко  със стенописите на  севастократор Калоян и съпругата му Десислава, свързвах го също и с филма "Боянският майстор".
Алеята, водеща до Боянската църква










Входът на църквата

Църквата е една от най-старите, изцяло съхранени религиозни старини в България, а благодарение на историческата си, художествена и религиозна значимост попада сред 9-те български обекта в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. От разказа на уредничката разбрахме, че Боянската църква е изградена на три етапа: първият в началото на далечния ХІ в., втория етап - в средата на ХІІІ в. и трети - през ХІХ в. Първата част на църквата е много малка, прилича на малък параклис. Втората част на църквата е пристроена с дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава средства. Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите, а горният е бил техен семеен параклис. Последната, трета част е издигната с дарения от местното население, към средата на ХІХ в.

План на първия етаж на църквата
За да влезеш в Боянската църква трябва да се наведеш, защото входът е прекалено нисък и опиташ ли да минеш прав, със сигурност ще си удариш главата. Малката вратичка с метален обков, през която се влиза в Боянската църква е една от най-старите в България. Направена е от дъб и е оцеляла повече от седем века, а да държиш в ръцете си ключа към нея е много приятно. Влизайки се озовахме  в малко, затворено помещение, което е най-новата част на църквата и няма нещо кой знае колко забележително.  Във вътрешната част, където са запазените стенописи, се влиза през друга дървена врата, като вътрешната част на църквата е наистина впечатляваща. По стените и сводовете са изписани 89 сцени и композиции с 240 образа.

Севастократор Калоян и съпругата му Десислава


Константин Асен Тих и царица Ирина

Влизайки във вътрешната част на църквата сякаш попадаш в друг свят - от всички страни те обграждат прекрасни рисунки на хора, оставили следа в българската история. Стенописите изглеждат така, сякаш са рисувани преди месеци, цветовете са наситени, а въздействието им върху посетителите невероятно - сякаш тези портрети те гледат с някаква мекота в погледа. Впечатлиха ме реалистични портрети на Калоян и Десислава и на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина - оказва се, че Калоян и царят били братовчеди. Тези стенописи са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности от българската история, спомням си, че те фигурираха в учебниците по история в училище. За храма се разказват много легенди. Според една от тях Боянският майстор бил влюбен в Десислава – съпругата на Калоян, затова нейното изображение е така изумително красиво и женствено. Всичко за историята на това прекрасно място можете да видите на интернет страницата на Националния исторически музей тук.

Пред малката вратичка с големия  ключ на Боянската църква
Според съвременното схващане стенописите са дело на зографи от Търновската живописна школа, наричани и до днес с общото название Боянски майстор. Иначе легендите говорят, че стенописите са дело само на един човек. Според каноните на Източното православие през времето, когато е изографисвана тази църква не се е позволявало името на зографа да бъде упоменато, защото се е смятало, че не той е талант, а Бог движи ръката му.

Втория етаж на църквата, който е затворен за посещение

Красивия двор на църквата е аранжиран по проект на цар Фердинанд. По негова поръчка са засадени три секвои, внесени от Северна Америка, а между тях е разположен и гробът на втората му съпруга Елеонора. Сега в двора можете да видите тези секвои, вече на 107 години засадени лично Фердинанд, с диаметър около 5-6 метра. Гигантските клони на тази секвои пазят сянка в целия двор на Боянската църква - не пропускайте да прегърнете това уникално дърво, защото казват, че дава здраве и сила.
На връщане отново заваля, но удоволствието от хубавата разходка в Бояна си остана. В близост има и пътека, водеща от Бояна до Драгалевския манастир, който може би ще посетим някой друг път.
В заключение мога само да кажа, че Боянската църква си заслужава да бъде посетена - не само заради историческото си и културно значение и това, че е един от символите на София. А заради чудната средновековна атмосфера, буйна зеленина и заради възможността да се докоснем до един друг свят - светът на Боянските майстори.

1 коментар:

  1. Маргарита Спасова27 май 2016 г., 1:08 ч.

    Наистина прекрасно място.Бях там миналата седмица.Попаднахме на страхотен човек,работещ в Боянската църква,който много вълнуващо ни разказа за църквата и всички стенописи в нея.Парка е страхотен.Не се бавете с посещението на Драгалевския манастир.Прекрасно място.

    ОтговорИзтриване