неделя, 4 октомври 2015 г.

До хижа Козя стена - красотата на Балкана

Октомврийския ден бе толкова топъл и усмихнат, а слънцето сякаш ни подканваше да излезем навън. Ние и без това бяхме планирали тази разходка, но настроението ни значително се покачи от хубавото време. 
И такаа, тръгваме към хижа Козя стена, като предварително сме проучили маршрута през Беклемето и паметника, т.нар.Чорапогащник. Ако решите да тръгнете по този маршрут идвайки от Троян, на най-високата точка на прохода ще видите паркинг и търговци, продаващи различни сладка от горски плодове и мед. Ние паркирахме там, огледахме информационните табели, голямата карта на местността и резервата „Козя стена“ и се отправихме към хижата.
Към хижа Козя стена



Изходния ни пункт - Беклемето и паметника
Ето как изглежда мястото, от което се тръгва. Като цяло маркировката е много добра, няма как да се объркате. Има два маршрута – летен и зимен, които на места се срещат. А резерватът Козя стена, на територията на който се намирахме е част от националния парк Централен Балкан и е най-малкия резерват в него.

Близо до върха насреща се разделят зимния и летния маршрут до хижа Козя стена

Тъкмо се чудехме по кой маршрут да тръгнем и срещнахме една дама, която крачеше бодро срещу нас. Решихме да питаме нея за маршрута, но тя се оказа чужденка, която посочи летния маршрут и каза, че този път е по-лесен. Хайде и ние решихме да тръгваме по  летния маршрут, който върви по билото и мисля, че не сбъркахме, защото гледките са уникални. Видяхме в далечината перките на връх Васильов, вижда се голяма част от Северна България, изобщо прекрасно, безумно красиво изживяване. Иначе пътят към хижата отнема общо около два часа и половина и е сравнително лек. По пътя се редуват изкачвания и слизания, кози не видяхме, по целия маршрут обаче има големите поляни с хвойна, както и много свободно отглеждани коне и крави.

Скални образувания по маршрута

Свободно отглеждани коне

Синя хвойна

Минахме покрай паметна плоча, която обозначава мястото на самолетна катастрофа през 1945-та година: две млади момчета  са се разбили с военен самолет. След около час и половина от началото на нашето пътешествие стигнахме до местността "Козята стена", където е разположен и едноименния връх с височина 1670м, както и други красиви скални образувания. После продължихме още около час да вървим по билото към хижа "Козята стена". На места по маршрута има леки провирания между скалите, има и много тесни „кози“ пътечки, които минават на ръба на скалата и по които трябва да се внимава много къде се стъпва, особено ако е влажно и мокро. Срещнахме по пътя много туристи, които се връщаха вече от своята разходка, разменяхме усмивки и поздрави, срещнахме даже и група наши познати, които предния ден бяха нощували на хижа Ехо. Знак, че сте близо до хижа "Козя стена" е паметника на хижар, загинал преди години при лавина, а паметника е построен от неговите приятели.
По пътя към хижата
В подножието на връх Козя стена


Връх Козя стена
Паметника на хижаря Петко Дачев
Ето, че най-накрая се появи и хижата, която сякаш е кацнала накрая на една скала. Предполагам, че изграждането й никак не е било лесно, но панорамата, която се открива от нея към съседните хълмове е прекрасна.
Хижа Козя стена
Хижата се намира на 1562 м височина и е ориентирана на юг, гледките насреща те изпълват с чувство на свобода и простор, направо ти се иска да полетиш. Условията са много добри, хижата изглежда просторна, има генератор за ток и вода, която обаче трябва да се ползва пестеливо. 
Гледки от хижата
На верандата има барбекю, има и дървени маси и столове. Там хапнах най-хубавата гъбена чорба в живота ми – с доста гъбки и парченца картофки, ароматни подправки и леко пикантен вкус.

Аз на верандата, след като съм хапнала чорбата
На връщане вървяхме без да спираме много, защото времето напредна и слънцето започна да се скрива. Въпреки това на връщане срещнахме семейство с много малко бебе, което таткото беше гушнал до гърдите си - необичайно мила картинка бяха тия тримата. 
В заключение мога да кажа - много, ама много хубав маршрут! Не, че е нещо невиждано и нечувано, но в тази част на България всичко е толкова красиво по свой си уникален начин, стига да имаш сетивата да го видиш и да му се насладиш. 

Красиво е...

4 коментара:

  1. Поздравления за снимките и описанието.Този маршрут ми е до болка познат и въпреки това ми беше интересно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря много, мястото наистина е много красиво, но трябва да се види и почувства. И да се пази, разбира се.

      Изтриване
  2. Хубаво разказано. Но там, малко преди хижата, се срещат еделвайси, което е най-впечатляващото от маршрута.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, чувала и чела съм за еделвайсите, но ние не ги видяхме за съжаление. Може би следващия път като ходим по тези места ще ги зърнем.

      Изтриване