Хижа Дерменка и величието на Балкана

Хижа „Дерменка“ се намира в Централна Стара планина, на надморска височина1529 м, в резерват „Стенето“ на Национален парк “Централен Балкан”. Тук е мястото, където можеш истински да се насладиш на красотата на природата. На територията на парка се намират девет резервата - Стенето, Боатин, Царичина, Козя Стена, Джендема, Пеещите Скали, Соколна, Северен Джендем и Стара Река, като всеки от тях е уникален по своему и е съхранил богатството на девствена природа.

Хижа „Дерменка“ е построена в периода 1961 – 1964 година от Туристическо дружество "Стратеш" – Ловеч,  стопанисва се от него и е пункт от европейски маршрут E3 (Ком - Емине).  Хижата е наричана още Дерменкая (от 'дермен' - камък и 'кая' - мелница). Проучихме маршрута до хижата през Беклемето, който върви по билото и поехме на път. Паркирахме колата на най-високата точка на прохода, където има импровизиран паркинг, както и сергии с мед и сладка от горски плодове. Пристигнахме около 10 часа сутринта, но заради чудното слънчево време паркингът беше изпълнен с нетърпеливи туристи, по-голяма част от които поеха в посока към хижа Козя стена.

Ние пък се насочихме към Арката на свободата, т.нар. Чорапогащник, който си е един внушителен соцмонумент и се намира на връх Горалтепе (1595м). Около 15 минути вървяхме в източна посока и накрая се изкачихме до този бетонен паметник с височината 35 метра.

Арката на свободата

Арката е посветена на бунтовници от различни епохи: български хайдути, партизани, руски и съветски войници, които са увековечени на барелефи. Паметникът е върху площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила, а в другите две посоки - изток и запад се виждат най-известните върхове на Стара планина, включително най-високият връх Ботев.

Имаше доста хора, които седяха на пейките и се любуваха на приказните гледки, говореха си и не бързаха да тръгват. Ние също поостанахме, поседяхме, подишахме кристалният планински въздух, заредихме се с хубави емоции и красиви планински гледки и поехме към хижа Дерменка.

Към хижа Дерменка

Пътят криволичи по билото, не е стръмен, има маркировка и няма как да се объркаш. Първата спирка по пътя е заслон Орлово гнездо, който функционира като хижа и е отворен целогодишно - стигнахме до него след около час и половина.

Синьо октомврийско небе...

Заслон "Орлово гнездо"

Посрещна ни кучешки лай, един колоритен хижар и красиви цветя покрай подредените на панорамната тераса маси. Пийнахме ароматен планински чай, починахме и поехме отново по пътя към Дерменка.

Приятно местенце е този заслон...

Тръгнахме отново по черен път, по който ни настигаха джипове и това не беше много приятно поради прахоляка, който се вдига. След заслона пътят става хълмист, има леки изкачвания и слизания, но пък е значително по-колоритен.

И понеже есента беше започнала да обагря листата на дърветата впечатляваха уникалните красиви гледки, които изникваха отвсякъде и действаха много зареждащо. И си помислих, че всеки път като поемем по пътеките на Балкана се чувствам като в приказка, хубава приказка.

Есен, есен

Долу в ниското се вижда Южна България

Видяхме стадо коне и не пропуснахме да снимаме, после настигнахме групичка туристи, които също като нас бодро крачеха към хижа Дерменка.

Около час и половина след като тръгнахме от заслон Орлово гнездо се появиха очертанията на покрива на хижа Дерменка, който няма как да объркаш, защото е боядисан в цветовете на българския трибагреник - тази гледка стопля сърцето и те настройва патриотично.

Добре дошли в хижа Дерменка!

Мястото е уникално, въздухът - кристален, а спокойствието и величието на Балкана – удивителни. От входа на хижата се вижда връх Амбарица, а самата хижа е масивна триетажна сграда, с капацитет 100 места, водоснабдена и електрифицирана, с локално парно отопление.

Има и просторна столова с камина, по стените на която висят патриотични картини и лозунги от една отминала епоха.

Столовата на хижата

На верандата пред хижата имаше маси и пейки за сядане, които обаче бяха пълни с туристи като нас, но все пак намерихме място, където да хапнем на въздух това, което носехме в раниците и супата, която си взехме от хижаря.

Бяхме огладнели и като се нахранихме добре се оттеглихме на близката полянка, където полежахме на слънчице, заедно с други планинари като нас, даже хванахме тен... Като си починахме поехме по обратния път към Беклемето, който вече познавахме добре.

Времето напредна, стана облачно, но пък се появи възможност да се насладим на пейзажите, които залязващото слънце рисуваше пред нас.

Захладня, но с всяко вдишване на кристално свежия планински въздух усещането за спокойствие, свобода и безвремие у нас се увеличаваха. Тази чудесна разходка ни ентусиазира да реализираме и други приключения, за които се надявам съвсем скоро да имам възможност да ви разкажа.