Узана поляна фест

Фестът и тази година се състоя въпреки лошото време и студа. Аз за пръв път го посещавам, въпреки, че отдавна ми се иска да почувствам неговата атмосфера. Тук се събират хора, организации, фирми, които споделят своя опит и идеите си в областта на устойчивото развитие и управлението на околната среда. Шарено, цветно и интересно е. Място където можеш да научиш много, стига да искаш. Можеш да участваш и в различни ателиета и да усвоиш определена техника, да експериментираш, да слушаш хубава музика или просто да се наслаждаваш на красивата природа и стотиците усмихнати изложители и посетители.
Още с пристигането ни попадаме на така наречения Екопазар, където се предлагат различни екохрани. Имаше дегустации, както и демострации на различни технологии за приготвянето им - в случая това е приготвяне на сирене.

Демонстрация за приготвяне на сирене

До Зелениковския манастир

Зелениковският манастир “Свети Йоан Кръстител” се намира в местността Зелениковец близо до Троянския манастир и с. Черни Осъм. До манастира не можете да стигнете с кола, защото местността е вододайна зона - с автомобил стигате до ВЕЦ “Черни Осъм”, а от там започва маркирана пътека, която се изминава за около два часа. По пътя има страхотни гледки към близките върхове Голям Купен и Амбарица.

Зелениковския манастир е основан през 1832 г. от тогавашния игумен на Троянския манастир Партений, но е опожарен скоро след това. През 1913 г. манастирът е възстановен в сегашния си вид. Освен църква сега има и няколко жилищни сгради, в които и до ден днешен няма ток, вода и интернет, но има добри условия за нощувка. Манастира се поддържа от баба Дана, която е много гостоприемна и разговорлива.  

На път за Зелениковския манастир

Белоградчишките скали

Белоградчишките скали са едно от най-известните туристически места в България и въпреки това да ги видиш на живо си е уникално преживяване. 
Ние поехме рано сутринта от Монтана към Видин по главен път Е79 и след около 50-тина километра по главния път стигнахме разклона за Белоградчик при село Ружници, а пътят продължаваше да е хубав, въпреки че криволичеше вече покрай мънички селца.  Карахме може би още 10 километра, а може и да са повече и видяхме в далечината червеникави скални образувания. Като ги видиш за пръв път тези скали първо те впечатлява уникалния им цвят и после интересните им форми - чудно творение на природата си е това. Иначе по пътя наоколо се редуваха поля, дървета, скали, а поглеждайки нагоре видяхме едно изумително синьо небе. 

Белоградчишките скали

До Клисурския манастир

Обичам да пътувам из България, има толкова интересни места, които си струва да бъдат посетени. Северозападната част на България бе почти непозната за мен, но се оказа, че е пълна с красиви и уникални места. Пътешествието ни бе с крайна цел връх Ком, но докато стигнем върха успяхме да видим и други кътчета от тази част на страната, които имат своите интересни истории и едно особено очарование.

Клисурският манастир

До връх Ком

"Оттук окото волно прегради не намира, вселената пред мен покорно се простира, душата гордо диша. От тия планини, умът към нещо светло, голямо се стреми"
 

Ив. Вазов, "На Ком"

Пътят към върха

Северозападна Стара Планина е едно от най-красивите места у нас и същевременно най-непознатото, за съжаление. Връх Ком (2016 м) е познат покрай ежегодният поход Ком - Емине и е четвъртият по височина връх в Западна Стара планина. Маршрутът към него е изключително добре маркиран, нашият изходен пункт е град Берковица, от където по асфалтов път се стига до новата хижа Ком. Хижата  е предпочитано място за отдих и редовно има посетители през почивните дни. В самото градче на всяко отклонение има указателни табели за връх Ком, така че не е трудно да се ориентира човек. След като се излезе от Берковица, пътят продължава още 13 километра до новата хижа Ком.